Фридрих Незнански - Опасно хоби

— Златни… — измърмори началникът. — Като го затворя, и езикът му веднага ще стане златен. Скъса ми нервите, подлецът му… Е, какво стана, Тишкин? — попита върналия се милиционер.

— Всичко е точно така. — Той се засмя. — Съседът потвърди. Оказва се, че днес точно той го е почерпил. За добрата работа. И се отрязали.

— Добре — махна с ръка началникът, — пускайте го да върви да се наспи. А с вас — обърна се към Полина Петровна — ще се наложи да поработим още. Какво можете да кажете за това бюро?

Тя сви рамене и огледа грижливо писалището. Върху полираната му повърхност имаше предмети, извадени от джобовете на халата — носна кърпа, връзка ключове и верижка с бяло кръстче, което стопанинът винаги носеше на врата си.

— Бюрото си е бюро. Стопанинът не даваше да бъркам вътре и аз не съм пипала. Ама защо?

— Защото това май не е никакво бюро, а направо сейф. И нито един от тези ключове тук на връзката не става. Каква е причината?

— И няма да стане! — обади се от вратата излизащият Егор.

— Защо така? — Началникът рязко се обърна към него.

— Защото така! Аз съм го правил. Ако бяхте се отнесли към мен човешки, да бяхте ме помолили уважително, щях да помогна. Обаче тъй — не. Нямате право да ме принуждавате.

— Аз тебе все пак ще те задържа!

— Имам си алиби, нали ти каза, началник… Нямаш такива права.

— Егор! — Полина Петровна почти писна, защото разбра: сега началникът ще се вбеси от наглостта на пияния Егор и тогава вече никакъв закон няма да го спре — ще го арестуват. А сетне върви се оправяй кой прав, кой крив. — Престани с маймунджулъците си и помогни на хората! И те не са дошли тук по свое желание! Стопанинът убит, а ти само дрънкаш, вместо да помогнеш.

— Това е друго — внезапно се съгласи Егор. — Когато се обърнат към мен с добро, защо да възразявам, питам аз? Не възразявам. Какви са тези ключове? Да, всичките са от вратата. А от писалището са други. Търсете ги в кутията на часовника — и той посочи търкулнатия на пода часовник със счупени стъкла.

Един от милиционерите предпазливо стъпи по натрошеното стъкло, заобиколи очертания с тебешир силует върху пода и надникна в дървения корпус:

— Точно така, тук са! — И извади два ключа, закачени на халкичка.

Началникът веднага помоли свидетелите да се приближат и отвори вратичката на едната секция на бюрото. Извади оттам грамадно руло, пъхнато в целофанов пакет. Разгърнаха рулото и се оказа, че това са извадени от рамките картини.

Също такова руло извадиха и от другата секция на бюрото. Сега началникът не знаеше какво да прави. Както между другото отбеляза, самият той бъкел не разбирал от живопис, а тук явно имат работа с художествени произведения. И затова каза, че ще позвъни в МУР, в отдела за кражби и злоупотреби с антикварни и художествено-исторически ценности, а сетне ще се обади в службата си. В МУР имат специалисти по изкуство, нека те си блъскат главите. А на него му стигат убийствата. И собствените задачи.

Което и стори. Но дежурният бързо охлади намеренията му. Накара го да чака, защото сега ще се обади Романова, началничката на МУР. Като чу възгрубия женски глас, милиционерът малко се поуспокои.

Романова нареди на дежурния следовател от прокуратурата Полунин, както сам се представи, да я информира бързо и по същество за произшествието, и той й разказа за проведените мероприятия и за отварянето на писалището сейф. Тогава тя разпореди да не се пипа нищо, а да я чакат заедно със специалисти от отдела и следовател от Главната прокуратура. Едва сега Полунин разбра, че работата е твърде сериозна и „големецът“ от Главната прокуратурата няма да остави всичко и да хукне заедно с началника на МУР заради обикновено убийство.

Романова, пълна висока жена с възтесен за нея мундир на полковник, мереше с тежки стъпки кабинета, в който бе станало убийството. Не, това не е нещастен случай, когато старият човек примерно се е подхлъзнал на излъскания с восък паркет, ударил си е тила о кутията на големия часовник върху пода и е срязал врата си на парчетата стъкло.

Вече се канеха да откарат тялото в моргата на ул. „Пироговка“. Съдебномедицинският експерт от Първи медицински институт на същата улица препрочиташе своята част в протокола от мястото на произшествието, като възстановяваше събитието и го допълваше засега с лични предварителни съображения. Разбира се, окончателният отговор щеше да даде аутопсията или съдебномедицинското изследване на трупа. Но още отсега можеше да се твърди почти със сигурност как е настъпила смъртта: тилната част на главата се е ударила о тежък тъп предмет, това е предизвикало вътрешно-черепен кръвоизлив, който в дадения случай трябва да се квалифицира като тежка телесна повреда, причинила смъртта на потърпевшия.