Фридрих Незнански - Опасно хоби

На обратната страна на листовете имаше залепени етикетчета с немски текст и Костя бе направил с молив неясни надписи, които наистина шашваха: „Микеланджело“, „Рембранд или негов ученик“, „Лука Кранах“, „Рубенс“, „Тициан“… Рисунките наистина бяха безценни. Но по какъв начин се бяха озовали у Грачов? Изглежда, е успял да ги скрие от вездесъщите любители на музейните антики. Ето защо се бяха засуетили „околожките“. Сигурно са научили от някого за находката. Може и Костя да е казал на някого и е тръгнало… Особистите явно знаеха цената на рисунките и заради тях бяха готови на всичко, дори… Дори какво? Нима и Титаренко е станал тяхна жертва?! Тогава защо идва този нагъл капитан…

Войната, естествено, е нещо безжалостно, но заради някакви картинки да убиваш своите… Но после Никифоров си спомни, че и за по-малко очистваха хора — за неволно отронена неподходяща дума, за непокорен характер. А това са стари майстори, автографът на всеки от тях е безценен.

Най-отдолу в папката имаше написана с молив бележка:

„Тези рисунки намерих аз, художникът Конст. Грачов, в мазето на напълно разрушена къща в гр. Дрезден през май 1945 г. Изглежда, са принадлежали на частен собственик, свързан по някакъв начин с Дрезденската галерия, не можах да открия личността му. Понеже рисунките имат висока художествена стойност, не сметнах за нужно да предам находката на представителите на военната администрация, защото всичко, което съм предавал по-рано, изчезна безследно и никой не даде убедителен отговор на въпросите ми. Разчитам да предам лично тези рисунки в един от нашите музеи. Конст. Грачов. Май, 45-а, Дрезден.“

И по-надолу — преписка също с молив:

„Иване, много те моля: каквото и да стане с мен, запази това.

Едва сега Никифоров разбра, че опасенията на Костя съвсем не са били безпочвени. Сигурно е вече в ръцете на „околожките“, а при тях се знае как свършва всичко. Значи сега са се захванали и с познатите.

И тогава капитан Никифоров направи така, че нито една жива душа да не разбере къде са скрити рисунките. В това отношение възможностите на един комендант на малко немско градче са големи. Неслучайно през по-голямата част от войната капитанът бе служил в разузнавателна рота.

Полина Петровна излезе от асансьора на четвъртия етаж, пусна тежката си чанта върху протритото килимче на прага и позвъни. Почака и отново натисна звънеца. Но зад вратата бе тихо и като че ли никой не се канеше да отваря. Тя измърмори, че старецът вечно капризничи и колкото повече остарява, толкова повече неговите чудатости се увеличават. Затова бръкна на дъното на голямата си пазарска чанта, където лежаха ключовете, неизползвани напоследък. Старецът не излизаше от къщи, занимаваше се с картините си, сваляше ги от стената, правеше ги нещо и пак ги окачваше, но вече в друга последователност. Изобщо — държеше се странно.

Полина Петровна работеше в дома му като чистачка само някои дни от седмицата и това й беше много удобно, защото живееше в съседната сграда — не се налагаше да ходи надалеч, а пък работата й не бе Бог знае колко тежка: да почисти, да сготви — старецът плащаше добре. И всичко щеше да е наред, ако не беше тая негова старческа завеяност. Като излизаш, защо ще заключваш всички брави, нали знаеш, че чистачката ще дойде и има само три ключа? Колко пъти е ставало така! Ето и днес…

Жената пъхна първия ключ в английската брава, врътна го, без да се надява, че ще отключи, само за всеки случай… и вратата се отвори. Какво става?! Право казват хората — когато Бог иска да накаже някого, най-напред му взема разсъдъка. Мигар е излязъл и е забравил да заключи? Чудак…

Тя занесе чантата в кухнята и я сложи до масата, за да извади донесените покупки и ги нареди в хладилника. В къщата е тихо, значи е излязъл някъде по събирателските си работи. Старецът колекционираше картини и в дома си имаше много — ето стените в четирите стаи са окичени догоре, дори не е удобно да почиства праха по рамките. Налага се да се катери с прахосмукачката чак до тавана, а Полина Петровна не е вече толкова млада, няма нужда от подобни физически упражнения.

Някаква неясна миризма смущаваше обонянието й. Домашната помощничка бързо се сети: сигурно пак са спирали тока, а дядото е оставил в хладилника супата, дето му свари още в сряда. И ето че вони. Тя надникна в хладилника. Супата си стоеше в тенджерата, както я беше оставила, но миризмата не идваше оттук. Значи е нещо друго. Но какво?