Фридрих Незнански - Грешката на президента

— Ама и ти си един тарикат, Славик! Изхвърли ли шилото?

— От къде на къде? Инструментът е трофеен, золинген. — Той извади отнякъде финката и я сложи на масата. — Изтрих пръстчетата, и толкова.

Льоха отхапа краставичката, после внимателно — за крайчетата — взе финката и я сложи пред себе си на масата:

— Инструментът е готин, обаче не е твой. Твоят инструмент е перцето 1 1 Срязана на две и заточена като скалпел монета, с която джебчиите срязват чантите и джобовете на жертвите. — Б.пр. . Беше си Пръдлето джебчия — сериозна специалност, само че нещо не му стигна, та реши като Паша Ангелина да се пише многомашинник. Първо усвои курвенската специалност: за нищо го не бива, ама да клепа мераклия. А сега се оказва, че търчи с шилото по брега, баламурници му трябват.

— Аз какво общо имам?

— Ей сега ще ти светна! — Льоха измъкна с рязко движение пистолет от вътрешния си джоб. — Вашата госпожица ми е през оная работа, но задето се изкурви — ще си платиш. Аз какво — две годинки и си ги отбих. А Плешивия четири получи заради теб. Пътувах към Москва и си мислех какво да те правя? Уж бяхме авери. — А и за кръстницата ми е жал, ще кукува сама. А тук всичко се реши от само себе си. Имахме в лагера един Копър Доматович, очиларко от културните, знаеше много стихчета. Едно ужасно ми хареса:

— Въобще реших значи, Вячеслав Михалич, да ти лепна мокрото дело. Повече няма да клепаш. Ако пак хукнеш при своите ченгешки кумове — от тях ще го отнесеш. А така имаш шанс да оцелееш. Жора, донеси отвън парцалчето… Ей тук го сложи, на вестника — каза той на братока си, когато оня се върна. — Сега свали от гвоздея сакото на стопанина. Пари, документи има ли в джобовете?

— Стотачка.

— Чуждо не щем, сложи го на масата, ще потрябва на стопанина за из път. Така. Сега отрий малко сакенцето в парцалчето и го занеси при госпожицата. И веднага се връщай. А ти, Славик, първо се подръж за парцалчето, а после за любимия си „золинген“. И без номера. Давам ти пет минути и дим да те няма. За билет до Ташкент, мисля, ще ти стигнат? По-добре малкият Ташкент, отколкото голямата Колима.

Льоха стана и се дръпна в ъгъла, като държеше под прицел Славик.

— Не се и опитвай, знаеш ме! — повтори той. — Моли се на Бога да не се появи Зинка, докато си тук. Че тогава всичко ще се извърти другояче.

Бледият като тебешир Славка посегна към бутилката.

— Не те съветвам. По-добре да се добереш трезвен до гарата. Вземи пълната бутилка, във влака ще си допиеш.

Славка мълчаливо стана, отвори вратичката на шкафа, оглежда няколко секунди гардероба си, после бързо се преоблече в нов костюм, небрежно пъхна чиста риза в протритата чанта, хвърли там и вратовръзка. После се повъртя край перваза на прозореца, надигна го и измъкна доста голям пакет. Сетне напъха в чантата пълната половинлитрова бутилка и зави във вестник парче сланина и хляб. Последни в чантата попаднаха бръсначът, четката и сапунът за бръснене.

— Е? — погледна той злобно към Льоха.

— Пръст-че-та-та!

Славка изпълни заповедта и със сила заби финката в плота на масата. Всичко това отне няколко минути и запъхтеният Жора едва сега се появи на вратата.

— Да драпаме! — каза Льоха и цялата троица се запъти към портичката.

— Жоржик, ти се повърти тук. Ако дойде Зинаида, измисли нещо, но не я пускай в двора.

Двамата бързо се отдалечиха от мястото на събитията.

След двадесет минути Льоха се върна.

— „Работата е свършена, казал слепият.“ Бившият джебчия, а сега трепач Пръдлето, същият Вячеслав Михайлович Тимофеев, пак той, Патерицата, благоволи да отпътува в шикозна лимузина към топлите страни.

— А къде замина?

— На нас какво ни пука? Колкото по-малко знаеш, толкова по-дълго ще живееш. При теб има ли новини?

— Никакви.

— И това е добре, трябва да изчезваме оттук. Ще ида за оня душегубец.

Скоро Льоха се върна заедно с Костя, който вече беше с нова риза.

— Сега се омитаме. На Стария двор сигурно още е пълно с хора. Отиваме там. А идваме между другото от тузарските общежития, където сме рутили демократичната младеж от женски пол.

— Рутили? — не разбра Константин.

— Ех, Професоре, а аз мислех, че всичко знаеш! Опипвали сме ги, проверявали сме цвета на кожата им. Добре, не се бой, всичко по реда си. — Льоха спря, наклони глава назад и гаврътна към сто и петдесет грама от полупразната бутилка „Столичная“. — Удари му малко, сега за теб е полезно! — И подаде бутилката на Константин. Той мълчаливо я допи и хвърли шишето в езерото.