Луиза Пенни: Отровни думи

Тази книга е факт, защото за пореден път получих огромна помощ от огромен брой хора. Искам и трябва да благодаря на съпруга си Майкъл, който четеше и препрочиташе ръкописа и винаги ме уверяваше, че е блестящ. Благодаря на асистентката си Лиз Пейдж за неуморната, жизнерадостна работа и за страхотните идеи. На Шарийз Хобс и Хоуп Делън съм признателна за търпението и за редакторските бележки.

Както винаги искам да благодаря на най-добрия литературен агент в света — Тереза Крие. Изпрати ми сребърно сърчице, когато предишната ми книга попадна в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ (как да не го спомена!). Тереза е много повече от агент. Тя е прекрасен и грижовен човек.

Също така благодаря на добрите си приятелки Сюзън Макензи и Лили де Гранпре за помощта и подкрепата.

И накрая искам да кажа няколко думи за поезията, която цитирам в тази книга, както и в другите си романи. Колкото и да ми се иска да премълча това и да повярвате, че аз съм написала стихотворенията, всъщност трябва да благодаря на чудесните поети, които ми дадоха разрешение да използвам техните думи и техния труд. Както навярно сте забелязали, обожавам поезията. Тя наистина ме вдъхновява — с думи и с чувства. Винаги казвам на младите писатели да четат поезия, което, струва ми се, е литературният еквивалент на съвета да ядат брюкселско зеле. Не ги въодушевява особено. Но е срамота, ако един писател поне не опита да открие стиховете, които му въздействат.

Поетите успяват да съберат в една строфа всичко онова, което аз се боря да постигна чрез цяла книга.

Мисля, че е време да го призная.

В този роман както обикновено съм използвала творби от едно малко томче на Маргарет Атууд, озаглавено „Утрин в опожарената къща“. Да, името не е много весело, но стиховете са блестящи. Цитирала съм и прекрасно старо стихотворение, наречено „Райските камбани“, от Ралф Ходжсън. И една чудесна творба от младия канадски поет Майк Фрийман — „Нулева гравитация“ от стихосбирката „Кости“.

Исках да ви кажа за тях. И се надявам, че тези стихотворения ще въздействат и на вас така, както въздействат на мен.

Арман Гамаш— главен инспектор от отдел „Убийства“

Жан Ги Бовоар— инспектор, заместник на Гамаш

Изабел Лакост— полицай от екипа на Гамаш

Доктор Шарън Харис— съдебен лекар

Пол Моран— млад полицай

Терез Брюнел— комисар

Клара Мороу— художник

Питър Мороу— известен художник, съпруг на Клара

Мирна Ландерс— собственик на книжарницата в Трите бора

Рут Зардо— възрастна поетеса

Габриел Дюбо— готвач и хотелиер; държи местното бистро̀ и пансиона на селото с партньора си Оливие

Оливие Брюле— търговец на антикварни стоки и партньор на Габриел

Марк и Доминик Жилбер— богато семейство, което се е заселило наскоро в Трите бора

Венсан Жилбер— някогашно светило в медицината, баща на Марк

Карол Жилбер— пенсионирана медицинска сестра, майка на Марк

Стария Мъндин и Съпругата— младо семейство дърводелци, родители на Чарлс Мъндин

Хавък Пара— млад келнер, работи в селското бистро

Рор Пара— градинар, баща на Хавък

Хана Пара— член на общинския съвет на Сан Реми, майка на Хавък

Отшелника— потаен старец, който живее в горска колиба

Bon — добре

Bon Dieu — мили боже

Bonjour — добър ден

C’est extraordinaire — това е изключително

C’est tout — това е всичко

C’est un plaisir — за мен е удоволствие

C’était ma faute — вината е моя

Café au lait — кафе с мляко

Ce n’est pas necessaire — не е необходимо

Ce n’est pas possible — не е възможно

Coup de grâce — унищожителен удар

D’accord — добре

Fantastique — фантастично

Félicitations — честито, поздравления