Луиза Пенни - Отровни думи

— Какво аз? — подразни го Ани.

— Ти, жалко правистко лайно!

Рен-Мари посочи задния изход на кухнята, който водеше към малка метална площадка и противопожарно стълбище:

— Как мислите?

— Бягство? — прошепна Гамаш. Тайно се надяваше съпругата му да не се шегува, но подозираше, че не бива да приема сериозно думите ѝ.

— Защо не пробваш да ги застреляш, Арман? — предложи Дейвид.

— Опасявам се, че Жан Ги е по-бърз от мен — отвърна главният инспектор. — Ще извади пистолета пръв.

— Все пак си заслужава да опиташ — обади се съпругата му.

— Правистко лайно? — процеди Ани презрително. — Много оригинално. Малоумен фашист.

— Предполагам, че мога да използвам електрошок — сви рамене Гамаш.

— Фашист? Фашист? — почти изквича Бовоар.

Немската овчарка Хенри се надигна от кучешкото си легло в кухнята и любопитно наклони глава. Ушите му бяха огромни и Гамаш предполагаше, че кучето му не е чистокръвно, а някаква кръстоска между овчарка и сателитна чиния.

— Ох! — промълви съпругът на Ани.

Хенри се сви на топка в леглото си, а на Дейвид му се искаше да може да постъпи като него. Той и родителите на жена му погледнаха замислено към аварийния изход. Навън бе дъждовен и хладен септемврийски ден. Дългият уикенд на Деня на труда в Монреал.

Ани каза нещо неразбираемо. Отговорът на Бовоар обаче бе напълно ясен:

— Майната ти!

— Е, мисля, че този спор скоро ще приключи — обяви Рен-Мари и посочи машината за еспресо. — Още кафе?

— Non, pas pour moi, merci 14 14 За мен не, благодаря (фр.). — Б.пр. — усмихна се Дейвид. — Моля те, не сипвай повече и на Ани.

— Глупава жена — промърмори Жан Ги на влизане в кухнята. Грабна суха кърпа от рафта и се зае да търка яростно една чиния. Гамаш предположи, че за последен път вижда индийските шарки по порцелана. — Кажете ми, че е осиновена.

— Не, домашно приготвена е — отвърна Рен-Мари и подаде следващата чиния на мъжа си.

— Майната ти и на теб! — Ани показа само за миг тъмнокосата си глава и после изчезна зад вратата на кухнята.

— Да е жива и здрава — въздъхна майка ѝ.

От двете деца на семейството Даниел повече приличаше на баща си. Висок, задълбочен, интелигентен. Беше добър, нежен и силен. След раждането на Ани Рен-Мари някак естествено си бе помислила, че дъщеря ѝ ще прилича на нея: сърдечна, умна, духовита. Любовта на Рен-Мари към книгите бе толкова силна, че я бе подтикнала да стане библиотекарка и дори да поеме управлението на цял отдел в Bibliothèque Nationale 15 15 Националната библиотека (фр.). — Б.пр. на Монреал.

Но Ани бе изненадала и двамата си родители. Беше будно и весело дете, което обичаше да се състезава. Свирепо бранеше всичко, с което се захванеше и в което вярваше.

Трябваше да се досетят. В първите месеци след раждането ѝ Арман я качваше на колата и я возеше часове наред, за да я утеши, а малката ревеше, та се късаше. Баща ѝ пееше с дълбокия си баритон песни на „Бийтълс“ и на Жак Брел 16 16 Жак Брел (1929-1978) — белгийски певец на шансони. — Б.пр. . La Complainte du phoque en Alaska 17 17 „Жалбата на тюлена в Аляска“ (фр.). — Б.пр. на „Бо Домаж“ 18 18 Канадска фолк рок група, популярна в Квебек и Франция през 70-те години на ХХ век. — Б.пр. . Тази бе любимата на Даниел. Беше прочувствена елегия. Но на Ани въобще не ѝ действаше.

Веднъж обаче от касетофона на автомобила се понесоха звуците от стара касета на „Уийвърс“ 19 19 Американска фолк група, творила през 50-те и 60-те години на ХХ век. — Б.пр. . И докато слушаше фалцетните им гласове, малката се успокои.

Отначало Арман реши, че това е чудо. Но след стотната обиколка на квартала, докато слушаше смеха на детето и извисяващите се гласове на „Уийвърс“, които редяха Wimoweh, a-wimoweh 20 20 Wimoweh е популярна песен на „Уийвърс“ от 1952 г. Заглавието ѝ се превежда приблизително от зулуски като „лъв“. По-късните кавърверсии на песента са озаглавени „Лъвът спи тази нощ“. — Б.пр. , на Гамаш му се прииска нещата да се върнат постарому или самият той да запищи. Но музикантите пееха, а малкото лъвче спеше.

Ани Гамаш стана тяхното малко лъвче. Като порасна, се превърна в лъвица. Понякога обаче, докато се разхождаше с баща си, тя му споделяше страховете, разочарованията и ежедневните тревоги на младия си живот. Тогава главен инспектор Арман Гамаш го обземаше желание да я притисне в прегръдките си, за да не ѝ се налага непрекъснато да се преструва на смела.