Луиза Пенни: Отровни думи

Беше Отшелника. Мъртъв. Убит. В бистрото.

— Не знам — отвърна Оливие.

Главен инспектор Арман Гамаш получи обаждането, докато приключваше заедно с Рен-Мари разтребването след неделния брънч 9 9 Brunch — късна закуска, която замества и обеда. От англ. думи breakfast — закуска, и lunch — обяд. — Б.р. . От трапезарията на апартамента в монреалския квартал „Отремон“ долитаха гласовете на заместника му Жан Ги Бовоар и дъщеря му Ани. Двамата не разговаряха. Никога не разговаряха. Караха се. Особено когато съпругата на Жан Ги, Инид, не беше наоколо, за да послужи като буфер. Този път тя трябваше да подготвя уроци за училище и се бе извинила, че няма да може да дойде на брънча. Жан Ги от своя страна никога не отказваше покана, в която е включено безплатно ядене. Дори когато трябваше да плати определена цена за това. А цената винаги се оказваше Ани.

Бяха започнали да спорят още с прясно изцедения портокалов сок, продължиха по време на бърканите яйца с бри, а когато стигнаха до плодовете, кроасаните и конфитюрите, вече нищо не можеше да ги спре.

— Как може да подкрепяш използването на електрошок? — извиси глас Ани в трапезарията.

— Поредният прекрасен обяд. Merci10 10 Благодаря (фр.). — Б.пр. , Рен-Мари! — поздрави Дейвид свекърва си и я целуна по бузата, след като остави мръсните чинии на мивката.

Мъжът бе среден на ръст, с къса и оредяваща тъмна коса. Беше на трийсет, само с няколко години по-голям от съпругата си Ани, макар че понякога изглеждаше по-млад от нея. Според Гамаш отличителната му черта бе оживлението. Не беше свръхактивен, просто изпълнен с жизненост. Ани го беше представила на родителите си преди пет години и главният инспектор го бе харесал още тогава. За разлика от всички други младежи, които дъщеря му бе водила у дома (предимно нейни колеги адвокати), този не се бе опитал да се изкара по-мъж от Гамаш. Подобни игрички не бяха интересни на главния инспектор, нито го впечатляваха. Но реакцията на Дейвид при първата му среща с Арман и Рен-Мари Гамаш определено бе направила впечатление. Тогава младият мъж се бе усмихнал широко и усмивката му бе огряла стаята. После просто бе казал Bonjour11 11 Добър ден (фр.). — Б.пр. .

По нищо не приличаше на останалите момчета, с които бе излизала Ани. Не блестеше с ум, нито със спортни постижения, не беше и зашеметяващо красив. Едва ли му бе писано да стане министър-председател на страната или дори шеф на адвокатската кантора, в която работи.

Не, Дейвид бе просто чистосърдечен и добър.

Ани се омъжи за него, а Арман Гамаш с удоволствие я отведе до олтара, докато Рен-Мари вървеше от другата страна на единствената им дъщеря. Беше щастлив, че този приятен човек взема детето му за жена.

Защото Арман Гамаш отлично познаваше неприятните. Беше се срещал с жестокостта, отчаянието и ужаса. И знаеше, че да си приятен човек е ценно, но отдавна забравено качество.

— Нима искаш направо да застрелваме заподозрените? — повиши глас Бовоар в трапезарията.

— Благодаря ти, Дейвид — усмихна се Рен-Мари и пое чиниите.

Гамаш връчи на зет си чиста кухненска кърпа и двамата се заеха да подсушават съдовете, които Рен-Мари миеше.

— Е — обърна се Дейвид към главния инспектор, — смяташ ли, че Хабс 12 12 „Монреал Канейдиенс“, отбор по хокей на лед от Квебек. — Б.пр. имат шансове за купата тази година?

— Не! — изкрещя Ани в съседната стая. — Искам да се научите да задържате хората, без да ги осакатявате или убивате. Искам да гледате на заподозрените като на заподозрени, нищо повече. А не да се държите с тях като с някакви низки престъпници, които можете да пребивате, да пържите с електрошок или да застрелвате.

— Мисля, че имат — отвърна Гамаш, подаде на Дейвид мокра чиния и взе една за себе си. — Харесвам новия им вратар, а и ми се струва, че нападателите им вече действат по-зряло. Тази година определено е тяхната.

— Но защитата все още им е слабото място, нали? — намеси се Рен-Мари. — Винаги наблягат твърде много на атаката.

— Опитай се да арестуваш въоръжен убиец. Искам да гледам, докато се опитваш. Ти… ти… — запени се Бовоар.

Разговорът в кухнята утихна и всички зачакаха да чуят какво ще каже Жан Ги. Този спор се повтаряше на всеки семеен обяд, всяка Коледа, Ден на благодарността или рожден ден. Темите се променяха малко. Караха се за електрошоковете, детските градини, образователната система или околната среда. Ани казваше „черно“, Бовоар — „бяло“. Беше все същото, откакто инспектор Бовоар се бе присъединил към отдел „Убийства“ на Sûreté du Québec13 13 Полицията на Квебек (фр.). — Б.пр. преди десетина години. Станал бе не само член на екипа, но и на семейство Гамаш.