Луиза Пенни: Отровни думи

Incroyable — невероятно

Je comprends — разбирам

Mais, c’estformidable — но това е страхотно

Merci, madame — благодаря, госпожо

Merde — проклятие, по дяволите

Non — не

Oui — да

Pardon? — Моля?

Pâtisserie — сладкиш, печиво

Patron — хазяин, шеф, ментор

Propre — спретнат

Salut — здравей

S’il vous plaît — моля, ако обичате

Sûreté du Québec — квебекската полиция

Un instant — един момент

Vraiment — наистина

— Всички? Дори децата? — Пламъците в огнището изпращяха и погълнаха невярващото му ахване. — Изклани?

— По-лошо.

Възцари се тишина. В мълчанието оживяха всички онези неща, които могат да бъдат по-лоши от клане.

— Близо ли са?

По гърба му полазиха тръпки, когато си представи страховитите твари, които пълзяха из гората. Към тях. Озърна се, сякаш очакваше да види червени очи, които надничат през притъмнелите прозорци. Или от някой ъгъл, или изпод леглото.

— Навред около нас. Виждал ли си светлината в нощното небе?

— Мислех си, че е Северното сияние.

Розово, зелено и бяло преливаха на фона на блещукащите звезди. Сиянието изглеждаше като живо, като нещо, което грее и расте. И се приближава.

Оливие Брюле сведе поглед. Не издържаше вече взора на тревожните, обезумели очи насреща му. Тази история бе станала част от живота му толкова отдавна, но винаги си бе повтарял, че е измислена. Беше просто легенда, приказка, преразказвана многократно и всеки път разкрасявана все повече и повече. Край огньове като този тук.

Беше само една приказка, нищо повече. Напълно безобидна.

Но в тази обикновена дървена къщурка, скътана в горския пущинак на Квебек, изглеждаше по друг начин. Дори Оливие усещаше, че започва да ѝ вярва. Може би защото Отшелника видимо я възприемаше за истина.

Старецът се бе настанил на креслото си от едната страна на каменното огнище, а Оливие седеше отсреща. По-младият мъж се взираше в огъня, който не бе угасвал повече от десетилетие. На древния пламък не бе разрешено да замира, той кротко мъждукаше и пропукваше в камината и огряваше колибата с мека светлина. Оливие разбута жаравата с обикновен железен ръжен и към комина се стрелнаха рояк искри. Запалените свещи се отразяваха в лъскави предмети и се превръщаха в зеници насред мрака, блеснали от пламъците.

— Скоро.

Очите на Отшелника грейнаха като нажежен до разтопяване метал. Старецът се бе привел, както често правеше, когато говореха за легендата.

Оливие обхвана с поглед едничката стая в колибата. Трепкащите пламъчета на свещите разкъсваха мрака и хвърляха причудливи, гротескни сенки. Нощта сякаш се процеждаше през цепнатините в дървените стени и изпълваше къщурката, свиваше се в ъглите и пропълзяваше под леглото. Много туземни племена вярваха, че злото живее в ъглите, затова по традиция строяха домовете си кръгли. Не като квадратните къщи, които властите им предоставяха.

Оливие не вярваше, че злото живее в ъглите. Не съвсем. Поне не на дневна светлина. Но беше убеден, че в тъмните кътчета на тази колиба се спотайват неща, за които знае само Отшелника. Неща, от които сърцето на госта се разтуптяваше бясно.

— Продължавай — положи усилия, за да овладее гласа си.

Беше късно, а на младия мъж му предстоеше двайсетминутна разходка през гората до селцето Трите бора. Изминаваше този път веднъж на всеки две седмици и го познаваше отлично дори в тъмното.

Само в тъмното. Тяхната връзка можеше да съществува единствено след падането на нощта.

Отпиха по глътка ориндж пико 1 1 Orange Pekoe — най-висок клас черен чай от ръчно набрани свежи листни пъпки на чаеното растение. — Б.пр. . Оливие знаеше, че висококачественият черен чай е специалитет, запазен за почетния гост на Отшелника. За единствения му гост.

Но сега бе време за приказка. Наведоха се към огъня. Беше началото на септември и заедно с нощта в къщичката бе пропълзял нощен хлад.

— Докъде бях стигнал? А, да. Спомних си.

Оливие стисна топлата чаша още по-силно между дланите си.

— Ужасната сила унищожи всичко по пътя си. И Стария свят, и Новия. Всичко изчезна. Освен…

— Освен?

— Остана едно мъничко село. То е сгушено в долина и неумолимата армия още не го е открила. Но и това ще стане. А когато се случи, грамадният предводител ще застане начело на войските си. Той е исполин, по-висок от дърветата, покрит с броня, изкована от камъни, остри черупки и кости.