Луиза Пенни - Сенки в снега

„Бъди внимателен! — крещеше умът й. — Пази се! Ела си с мен у дома. Внимавай, внимавай, внимавай!“

Рен-Мари, също с ръкавици, положи длан върху ръката му и отвърна:

— Je t’aime .

И потегли към Монреал, като от време на време хвърляше поглед в огледалото, за да види самотната фигура, изправена насред пустата улица в ранното утро. Плътно до Арман, разбира се, стоеше Хенри. Двамата не я изпускаха от очи, докато изчезна.

Главният инспектор продължи да се взира дори след като колата зави зад ъгъла. Сетне хвана лопата и бавно разчисти натрупалия през нощта пухкав сняг от стълбището пред входната врата. За миг кръстоса ръце и се подпря на дръжката на лопатата. Докато си почиваше, се любуваше на красотата на първите слънчеви лъчи, които докосваха пресния сняг. Преспите изглеждаха по-скоро бледосини, отколкото бели, и тук-таме проблясваха като миниатюрни призми, които улавяха, пречупваха и отразяваха светлината. Сякаш скупчените снежинки бяха живи същества с пъргави души.

Такъв бе животът в Стария град, зад каменните стени. Едновременно нежен и динамичен, напоен с история и бликащ от енергия.

Главният инспектор се наведе, загреба шепа сняг и като сви дланта си в юмрук, оформи снежна топка. Хенри незабавно се изправи и толкова ентусиазирано замаха с опашка, че цялата му задница се клатушкаше. Прикова възторжен поглед в топката.

Гамаш я запрати във въздуха, кучето се хвърли към нея и улови снежното кълбо в уста, а челюстите му изтракаха. Хенри се приземи на четири крака и за пореден път бе удивен, че нещо, което допреди малко имаше твърда форма, бе изчезнало така внезапно.

Само секунда и вече го нямаше.

Но следващия път щеше да е различно.

Гамаш се засмя тихичко. Може би кучето имаше право.

В този момент Емил се появи на входната врата, загърнат в огромно зимно палто, подготвен за режещия февруарски студ.

— Готов ли си? — попита възрастният мъж, след като нахлузи плетена шапка на главата си и я придърпа надолу, за да покрие ушите и челото му. После си сложи и дебели ръкавици с един пръст, с които заприлича на боксьор.

— За какво? Обсада?

— За закуска, mon vieux 5 5 Стари приятелю (фр.). — б.пр. . Да вървим, преди някой да е взел и последния кроасан.

Емил знаеше как да мотивира някогашния си подчинен. Без да изчака Гамаш да върне лопатата на мястото й, старецът закрачи нагоре по заснежената улица. Наоколо останалите жители на град Квебек се разсънваха. Излизаха в крехката утринна светлина, за да почистят снега пред домовете и върху колите си или да отидат до близката пекарна за сутрешната си франзела и кафе.

Хенри и двамата мъже тръгнаха по улица „Сен Жан“, покрай ресторантите и магазините за сувенири, и отбиха по малка пресечка — улица „Куяр“. Така стигнаха до „Ше Томпорел“.

През последните петнайсет години редовно посещаваха това кафене. Откакто Емил Комо се бе пенсионирал и се беше преместил да живее в старата част на град Квебек, Гамаш често идваше на гости, за да се види със стария си наставник и да му помогне за дребните домакински задължения, които се натрупваха. Разчистване на снега, подреждане на дървата за камината, поставяне на уплътнения на дограмата, за да не става течение. Но тази визита бе по-различна. Нямаше нищо общо с останалите зими, когато главен инспектор Гамаш бе идвал в Квебек.

Този път самият той имаше нужда от помощ.

— Е? — Емил обгърна голямата чаша café au lait 6 6 Кафе с мляко (фр.). — б.р. с тънките си пръсти и се облегна. — Как върви проучването?

— Все още не мога да намеря източници, в които се говори за среща между капитан Кук 7 7 Джеймс Кук (1728-1779) — британски мореплавател, пътешественик и изследовател. — б.пр. и Бугенвил 8 8 Луи-Антоан дьо Бугенвил (1729-1811) — френски мореплавател и адмирал, осъществил първото френско околосветско пътешествие и участвал в Американската война за независимост (1775-1783). — б.пр. преди битката при Квебек, но оттогава са минали почти двеста и петдесет години. Има само откъслечни исторически данни, и то недобре запазени. Но знам, че ще ги намеря някъде там — заяви Гамаш. — Библиотеката е невероятна, Емил. Има томове на по няколко века.

Комо наблюдаваше събеседника си, който разказваше как е разлиствал древни книги в местна библиотека и какви факти е открил за битка, водена и изгубена преди много години. Поне от негова гледна точка беше изгубена. Дали най-сетне виждаше искра в очите на скъпия си приятел? Вглеждал се бе в тези очи толкова пъти, докато двамата преследваха убийци и се озоваваха на места, където са били извършени ужасяващи престъпления. Препускаха през гори, села и поля, през улики, доказателства и подозрения. „Гмурнах се в мрака непрогледен на бездънни страхове…“ 9 9 Стих от поемата „Небесната хрътка“ (1893) на британския поет Франсис Томпсън (1859-1907). — б.пр. — Емил си спомни цитата така, както помнеше онези дни. Да, каза си, много точно описание. „Бездънни страхове“. Техните собствени и на убийците. На колко ли маси из цялата провинция бяха седели с Гамаш? Както сега.