Луиза Пенни: Сенки в снега

Романът „Сенки в снега“ дължи много на прекрасния ми агент Тереза Крие и на редакторите Хоуп Делън, Шерийз Хобс и Дан Малъри. С мили думи и критичен поглед те изваждат на показ най-доброто от книгата и от мен като писател.

Накрая искам да спомена, че Литературно-историческото дружество е истинско бижу, но като повечето библиотеки в наши дни работи със скромно финансиране и благодарение на усилията на доброволци — и франкофони, и англоезични. Ако искате да станете член или да ги посетите, техният уебсайт е www.morrin.org.

Тази книга е много специална за мен по много причини и се надявам, че ще го разберете. Като останалите книги от поредицата за главен инспектор Гамаш „Сенки в снега“ не се отнася за смъртта, а за живота. И за необходимостта да уважаваш миналото, без да си вкопчен в него.

Полицаите от Sûreté du Québec

Арман Гамаш — главен инспектор от отдел „Убийства“

Жан Ги Бовоар — инспектор, заместник на Гамаш Изабел Лакост — полицай от екипа на Гамаш Пол Моран — млад полицай Ивет Никол — млад полицай Силвен Франкьор — главен комисар

Жителите на град Квебек

Емил Комо — пенсиониран главен инспектор, ментор на Гамаш

Огюстен Рено — археолог любител, вманиачен в основателя на Квебек Самюел Шамплен

Портър Уилсън — председател на управителния съвет на Литературно-историческото дружество (ЛИД)

Елизабет Макуъртър, мистър Блейк, Кен Хаслъм — членове на управителния съвет на ЛИД

Том Хенкок — пастор в презвитерианската църква, член на управителния съвет на ЛИД

Уини — библиотекарка и член на управителния съвет на ЛИД Серж Шевре — главен археолог на град Квебек Рене Далер и Жан Амел — членове на дружество „Шамплен“

Жителите на Трите бора

Клара и Питър Мороу — семейство художници

Мирна Ландерс — собственик на книжарница за нови и стари книги

Рут Зардо — възрастна поетеса

Габриел Дюбо — готвач и хотелиер; държи бистрото и пансиона в селото

Оливие Брюле — търговец на антикварни стоки и партньор на Габриел

Марк и Доминик Жилбер — богато семейство, заселило се наскоро в селото

Венсан и Карол Жилбер — родители на Марк

Стария Мъндин и Съпругата — младо семейство дърводелци

Avec le temps — с течение на времето

Bien sûr — разбира се

Bon — добре

Bonjour — добър ден

Bonne nuit — лека нощ

Café au lait — кафе с мляко

Calèches — карета, файтон

C’est vrai — вярно е, така е

Cher — скъпи

Chocolat chaud — горещ шоколад

Comment allez-vous — как сте

D’accord — добре

Désolé — съжалявам

Excusez-moi — извинете

Je me souviens — аз помня, спомням си

Je ne comprends pas — не разбирам

Je t’aime — обичам те

La vérité — истината

Merci, vous êtes très gentil — благодаря, много сте мил

Oui, s’il vous plaît — да, моля

Pardon — извинете, моля

Patrimoine — наследство

Point final — точка по въпроса

Salut — привет

Santé — наздраве

Société — дружество

Très fatigué — твърде уморен

Бързаха нагоре по стъпалата, като вземаха по две наведнъж и се стараеха да не вдигат шум. Гамаш полагаше усилия да се овладее и да диша толкова спокойно, сякаш си седи безгрижно у дома и няма никакви проблеми.

— Сър? — В слушалките на детектива се разнесе младежки глас.

— Довери ми се, синко. Нищо лошо няма да ти се случи.

Надяваше се, че младият полицай няма да долови напрежението в тона му, макар че на главния инспектор му костваше много да говори хладнокръвно и да внушава авторитет и увереност.

— Вярвам ви.

Стигнаха до площадката. Инспектор Бовоар спря и впери очи в шефа си. Гамаш погледна часовника си.

47 секунди.

Имаше време.

Полицаят говореше в слушалките му, разказваше колко приятно усеща слънчевите лъчи върху лицето си.

Останалите от екипа се изкачиха до площадката. Всички бяха с бронежилетки, с автоматични оръжия, готови за стрелба, с бдителни погледи. Насочени към началника. Инспектор Бовоар стоеше до него и също очакваше решението. Накъде? Бяха близо. Няколко крачки ги деляха от целта.

Гамаш се обърна към единия мрачен и пуст коридор на изоставената фабрика, после към другия.

Изглеждаха еднакви. През редицата изпочупени мръсни прозорци на стената се процеждаше светлината на декемврийския ден.

43 секунди.

Решително посочи левия коридор и всички се втурнаха безшумно към вратата в дъното. Докато тичаше, Гамаш стискаше автоматичното оръжие и говореше успокоително в микрофона: