Александра Маринина: Игра на чужд терен

— Но защо именно това? Защо печели по такъв чудовищен начин?

— Защото ни мрази, всички нас, и отмъщава. Не искахте моето изкуство, нали? Не искахте да слушате и да признаете моята музика? Тогава ето ви я, аз пак ще я създавам, и под нейните звуци ще умирате вие и вашите близки. Отначало мислех, че самият Исмаилов пише музиката. После, когато подозренията ми твърде много се усилиха, го помолих да ми изсвири една импровизация и се убедих, че музика като на касетата, предназначена за филма с убийството на Светлана, той никога няма да напише. Класата му не е тази. Безспорно той е талантлив, но не е гениален. А онази музика е написана от гений. Хем той неведнъж ми е повтарял, че Регина е гений, а аз не му обръщах внимание. Имаше и един случай, който аз буквално изтървах от погледа си. Ако си го бях спомнила навреме, може би Светлана щеше да е жива. Не мога да си простя.

— Какъв случай?

— Веднъж стоях на балкона и чух част от разговора на Валтер с Дамир. Ставаше дума за някакъв филм. Прибрах се в стаята си, а те явно са чули тропването на балконската врата и Регина веднага дотича — уж да ме запознае с ученика си. Всъщност са се опитвали да разберат дали съм чула нещо, което би могло да ме наведе на неудобни за тях мисли. И после Исмаилов през цялото време ме лъжеше. Аз го забелязвах, но се стараех да не обръщам внимание. Като си спомням сега, излиза, че всичките му лъжи се подреждат в схемата. Много дреболии са ми се набивали в очите, а аз не съм искала да ги видя. Например вечерта, когато убиха Алфьоров, Регина я заболял кракът и Уздечкин дойде специално да ме помоли да я наглеждам, да й помогна, ако трябва. А през това време из санаториума се е разхождал някой, от когото те са искали да ме опазят, и чисто и просто са ме „вързали“ за болната ми съседка. Мисля, че това е именно човекът, чийто труп е легнал в мазето последен. Той е единственият убит мъж, всички останали са жени и момичета. Вашето Градско управление сега ще има работа за цяла година.

Настя млъкна. Тя живо си представи мазето в къщата на Регина Аркадиевна, откъдето ще започнат да вадят циментирани трупове, и потрепери като от студ.

А тя, глупачката, се страхуваше от Денисов и неговата мафия. Нима те са страшни, когато съществуват такива…

— Вземете ми билет за утре, Едуард Петрович — помоли тя. — Искам да си замина.

Женя Шахнович грижливо намести багажа на Настя в двуместното купе на спалния вагон и деликатно излезе на перона, за да я остави насаме с Денисов. През прозореца Женя виждаше как мърдат устните им, дори му се струваше, че разбира отделни думи. Ето, Едуард Петрович извади от портфейла си билета и го сложи на масичката. Ето, движението на устните им поспря, възцари се неловко мълчание и лицата на двамата станаха напрегнати. Денисов кимна и направи крачка към вратата — накани се да си тръгне. Каменская каза нещо подире му — явно неочаквано, защото Денисов рязко се извърна. Настя се надигна срещу него и нежно го целуна по бузата. Двамата се усмихнаха, но кой знае защо — тъжно…