Може би това не е човек, а просто име, символизиращо ръководителя, лицето, което взема решенията? Та да могат да казват на клиента: „Ще питам Макаров“, „Както реши Макаров“, „Макаров нареди…“, макар че във всеки конкретен случай това може да бъде и Дамир, и Котачето, и Семьон, и кой знае кой друг. Нито Света, нито Влад са виждали друг човек освен Семьон. На снимките те със сигурност щяха да се запознаят и с Дамир, и с Котачето, и с някого друг, който се занимава с апаратурата, камерата, осветлението. Но след това те вече никого нямаше да могат да идентифицират, нито пък да дадат някакви показания. Клиентите, разбира се, трябваше да познават и Дамир, и Котачето, и Семьон, но къде са те, тези клиенти! Има един, и той е невменяем, не може да се вярва на думите му, той сега изобщо не може да каже нещо свързано. Задънена улица. Много задънена. И нито една ценна улика, само догадки. Онези, които са известни, по-точно разкрити, няма кой да ги идентифицира. Не се знае кой е и къде се намира човекът, когото може да идентифицира Влад. Единствената надежда е Москва, но това може да се проточи с месеци… Докато в Москва съберат данните за познатите и връзките на Алфьоров през целия му живот, докато проверят дали някой от тях е свързан с престъпния свят… И цялата тази гигантска и къртовска работа може да се окаже извършена напразно, защото Алфьоров е станал свидетел на убийство и само това е било достатъчно да решат, че е опасен. Личността на човека, когото той е видял, не играе никаква роля. Но въпреки това отговорът от Москва е важен: нали ако един човек е убит, а трупът му не е намерен в санаториума, някой трябва да го търси. Никой от жителите на Града не е изчезнал, това е вече проверено. Ами ако изобщо никой не е убит, а просто са хванали и отвели някого по-надалече? Тогава е важно кой е направил това и защо толкова се е уплашил, когато Николай го е видял. Не, няма изход — ще трябва да се чака. По друг начин тя, Настя, не може да се докопа до него. Вярно, има надежда Дамир или Котачето да се срещнат с него, но това е вече грижа на Старков и неговите хора.
Настя си преповтори наум въпросите, които не биваше да забрави да зададе на Старков, той щеше да й се обади според уговорката в седем сутринта.
Анатолий Владимирович и този път не изневери на правилото си да бъде точен. Червената лампичка на апарата светна точно в седем.
— Искам да ви информирам, че е възбудено дело за убийството на Коломиец. Засега няма да вдигат шум, не е необходимо. Виновният е задържан на местопроизшествието от очевидци и е настанен в болница до излизането му от „острото“ състояние. Личността му е установена, това е жителят на Града Юрий Фьодорович Марцев, завуч в едно от градските училища. По всичко личи, че има шизофрения. Доволна ли сте?
— Да. Научихте ли нещо за бунгалата в оградената зона?
— Разбира се, Анастасия Павловна. Снощи не успях да ви кажа, а когато се случи всичко това, някак не ни беше до това. Бунгалата се наемат чрез търговския отдел на санаториума. При това не се изискват документи. Плащай и живей, колкото си искаш. Може да плати всеки и да назове всякакво име, администрацията регистрира плащането и не се интересува от нищо друго. Тъй като наемът е супервисок, между наемателите няма дрипльовци, хората са предимно солидни. Изтича срокът на наема, ключът се връща в службата — и всички са доволни.
— Ами камериерките? Те чистят ли в бунгалата?
— Улучихте десетката. Разбирате ли, при такава организация на наемането бунгалата се използват главно за увеселения или за срещи с жени. В такива ситуации посещението на камериерката невинаги е уместно. Затова при плащането на клиента винаги се задава въпросът необходимо ли му е почистване и ако да, по кое време на деня. Някои изобщо отказват.
— Анатолий Владимирович, в тази посока трябва да се поработи. Разбирам, че е трудно това да се направи така, че интересът ни към бунгалата да не бъде забелязан, но моля ви, постарайте се. Анатолий Владимирович…
Настя се запъна и млъкна.
— Да? Слушам ви, ало!
— Исках да кажа… Вие изпълнихте обещанието си, а аз моето — не. Вие уредихте въпроса с Коломиец, а аз така и не съм разкрила Макаров. Все още нищо не излиза.
— Всичко разбирам, Анастасия Павловна, снощи бяхте разстроена, на ръба на нервна криза, затова не обмислихте добре обещанието си. Не сме се и надявали да успеете за тази сутрин. За нищо не се тревожете, имаме време. Едуард Петрович нареди да ви попитам ще обядвате ли с него.
Читать дальше