Александра Маринина: Игра на чужд терен

В стаята на масата я очакваше дебел плик (Шахнович имаше ключове от всички стаи, за което честно я беше предупредил). Настя го отвори и извади дълъг списък със сведения за наемането или купуването на нежилищни помещения в Града. Тя беше помолила Старков да я снабди с тази информация, защото нали трябваше да започне отнякъде, търсейки мястото, където са били снимани тези зловещи видеофилми. Списъкът беше внушителен, но само няколко места събудиха подозренията на Настя. До повечето от позициите беше отбелязано, че помещенията са наети от фирми и организации, членове на Съюза на предприемачите, тоест намиращи се под контрола на самия Денисов. Останалите неотбелязани помещения бяха стотина, от тях около осемдесет се намираха или в жилищни блокове, или в непосредствена близост до входове на магазини и други често посещавани места. Едва ли те могат да бъдат използвани за такива снимки, реши тя, защото в тях не само трябва да се доведат изпълнителите, но и от тях да се извадят труповете. Впрочем, ако се работи нощем, май няма никакво значение… Не, има значение, поправи се тя. Жертвите едва ли умират мълчаливо, те сигурно крещят. Ще трябва да отхвърли жилищните блокове. Остават трийсет и седем помещения, които трябва да се проверят.

След като продиктува по телефона на обадилия се, както винаги навреме, Старков номерата от списъка на наетите помещения за проверка, Настя се опита да се заеме с превода. Но работата не вървеше. През всеки три-четири пасажа тя се натъкваше на дума, фраза или мисъл, които отклоняваха съзнанието й към Макаров и неговата група. Тя замираше, вцепенена, пред пишещата машина, дори забравяйки да свали пръстите си от клавиатурата. Към полунощ, когато се видя, че е превела само четири страници, Настя ядосано затвори машината, разбрала, че перифразирайки поговорката: една глава не може да се сцепи на две.

Вече в леглото, тя си помисли как ще лежи на масажната маса — съвсем беззащитна пред убиеца Уздечкин, и мислено се поправи: не, Котачето, Дамир и всички останали никого не са убивали лично. Убиват клиентите, а тази компания само организира и създава антуража, а после заличава следите и крие труповете. Всички те са организатори, помощници, някои вероятно са и подстрекатели, например вербовчиците на клиентелата. Но преки изпълнители сред тях няма. А срещу Макаров, ако той изобщо съществува, не може да се повдигне никакво обвинение. Освен за общото идеологическо ръководство, но иди, че го докажи…

Докато Настя прекара целия ден в размисли, отдадена, меко казано, на почти неподвижен начин на живот, Анатолий Владимирович Старков, обратното — цял ден се лута, дава указания, обажда се по телефона, изисква, приема съобщения, благодари, хапвайки в движение по някой сандвич с парче студено месо. Да сложиш такава една тиха госпожица начело на детективска агенция, то значи да й дадеш на разположение поне четирийсет души, мислеше си той, докато организираше събирането и проверката на сведенията, поискани от Каменская.

Към полунощ на бюрото му вече лежаха отчетите за проверката на двайсет и две от изброените трийсет и седем помещения; за лицата, наели бунгалата в санаториума през последния месец; за контактите на Исмаилов и Уздечкин през днешния ден. Нищо, за което да се заловиш, нито едно миниатюрно фактче. Наистина предстоеше да се проверят още петнайсет помещения, а и далеч не всички лица, наели бунгалата, бяха идентифицирани напълно. Може би утре ще му провърви повече…

Исмаилов цял ден бе седял в своя апартамент, никой не бе идвал при него. Уздечкин до шестнайсет часа се бе намирал на работното си място (списъкът на болните, на които бе правил масаж, беше приложен), от шестнайсет до осемнайсет бе присъствал на спектакъла на известния писател сатирик Рудаков, след спектакъла бе отишъл в бара на санаториума, където бе седял с момиче (данните за него бяха приложени) до двайсет часа и трийсет и пет минути, след което се бе прибрал в жилището си заедно с момичето. Момичето си бе тръгнало от Уздечкин към двайсет и три часа, а той си бе останал вкъщи. Не всички хора, с които бе общувал по време на спектакъла и в бара, бяха зафиксирани. Слаба работа.

За разлика от повечето свои познати, Анатолий Владимирович Старков не беше твърде емоционален човек. Той рядко се ядосваше и почти никога от нищо не се обиждаше. Беше му непознато раздразнението и той не знаеше що е завист. За сметка на това много добре разбираше що е честна дума, задължения и поети ангажименти.