Александра Маринина: Смърт и малко любов

Към българските читатели

Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т.е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие!

С уважение и любов:

Александра Маринина

Работният ден бързо вървеше към края си, а Анастасия Каменская не можеше и не можеше да въведе ред в многобройните си листове, бележки, статистически таблици. Но се налагаше да го стори, защото днешният петък беше последният й работен ден преди отпуската. И изобщо беше последният ден от моминския й живот. Утре, на тринайсети май, събота, тя — Настя Каменская — щеше да се омъжи.

Когато преди три месеца двамата с Алексей Чистяков подадоха заявление в гражданското, шегите по този повод нямаха край. Всички знаеха, че Настя скоро ще навърши трийсет и пет, че се познават с Чистяков от девети клас и през всичките тези години са били заедно, че Каменская не иска да се омъжва и не изпитва интерес към семейния живот. Ето защо неочакваното й решение породи у познати и колеги порой от въпроси, кой от кой по-ехидни и нетактични. Някои оглеждаха с подозрение слабата й фигура, търсейки признаци на развиваща се бременност, други твърдяха, че Чистяков е получил покана за работа в Станфордския университет и единствено перспективата за спокоен живот в чужбина в ролята на професорска съпруга е подтикнала Анастасия да направи тази толкова неочаквана стъпка. Трети, които бяха подочували за няколкото сложни ситуации, в които бе попадала Настя, съчиниха оригиналната версия, според която тя напоследък просто се страхувала да живее сама.

Но каквито и да бяха обясненията, външно поведението на Настините познати беше абсолютно еднакво. Не преставаха да се майтапят с нея, но не криеха и одобрението си. В края на краищата отдавна трябвало да се задоми като хората.

Днес, на дванайсети май, в навечерието на сватбата, всички сякаш бяха побеснели. Не минаваха и двайсет минути, без някой да се обади по телефона или да нахълта в кабинета й, е поредната си идиотска шегичка. Дори сериозният Игор Лесников, който трудно се усмихваше, я покани да обядват заедно и когато получи учтив отказ, подхвърли иронично:

— А, разбира се, днес можеш и да погладуваш. От утре ще си имаш вкъщи личен готвач.

Настя не се обиди, защото прекрасно разбираше за какво намеква Игор. Тя беше патологично мързелива във всичко, което не бе свързано с работата. Наистина не умееше да готви, не обичаше да обикаля магазините, а вкъщи все гледаше да се храни така, че количеството на немитите чинии да бъде минимално. За сметка на това Льоша беше цар и бог не само в математиката, но и в кухнята. Откак родителите на Настя замениха големия си апартамент срещу две гарсониери и оставиха вече голямата си дъщеря да живее самостоятелно, Льоша пое грижата за здравето на приятелката си, защото ако не идваше поне веднъж в седмицата да й сготви, тя така и щеше да поминува със сандвичи и неимоверни количества силно кафе.

С огромна изненада научи, че вестта за предстоящото й омъжване е стигнала не само до приятелите й. Всъщност във факта, че много хора я бяха научили, нямаше нищо странно, но тя не бе предполагала, че тази сватба може да интересува някого другиго освен старите й познати. Излезе, че не е била права. Преди няколко дни отиде в градската прокуратура при следователя Олшански и в кабинета му завари един човек, когото самата тя бе разобличила преди няколко месеца и който сега лежеше в следствения изолатор.

— Нямах късмет — кисело се позасмя той. — Ако се бях удържал до май, вече никога нямаше да ме хванете.

— Защо смятате така? — поинтересува се Настя. — Къде щяхте да се денете?

— Никъде нямаше да се дяна, но вие щяхте да сте вече омъжена — обясни кандидатът за най-строгото наказание.