Александра Маринина: Смърт и малко любов

Естествено си бе представяла бъдещия си зет по съвсем определен начин. Тази представа нямаше нищо общо с добросъвестния очилат аспирант, който живееше с майка си — гол като пушка, без блестящо бъдеще. Вярно, Пища (подчертавайки произхода на мъжа си, Тамила произнасяше и домашното галено име на мъжа си по правилата на унгарския език), та Пища би могъл да уреди добра кариера на момчето, да го привлече в бизнеса си, може би дори да го вземе за съдружник. Но дали би си струвало? Аспирантът далеч не изглеждаше като къс самородно злато, за чиято обработка би имало смисъл да се пилеят време и пари. Обикновен глупчо, без делови нюх, без склонност към финансова дейност, без нужната ловкост и енергичност. След като се вгледа в него по-внимателно, Тамила реши, че цялата работа е в невероятната му сексуалност, на която нейната глупавичка млада дъщеря не може да устои. Момчето бе толкова сексуално, че дори свръхопитната в тези работи Тамила го усещаше. Когато са задействани толкова мощни природни механизми, всяко препятствие само усилва взаимното привличане, мъдро прецени майката, тъй че е безсмислено да се опитва да придума дъщеря си и да отмени сватбата — така би могла само да навреди. Нищо, нека се оженят, цинично си мислеше Тамила, да се чукат до припадък и отвращение, а после ще може кротичко да ги разведе. Само трябва още от началото да избие от главата на дъщеря си заблудата, че небесата ни дават съпруг веднъж завинаги — в бедност и богатство, в мъка и радост, в болест и здраве, докато смъртта ни раздели… и тем подобни глупости. Нека Елена още сега, в навечерието на сватбата си, да разбере, че утрешното събитие е нещо съвсем обикновено, а не изключително, че такива събития ще има в живота й — дай боже! — още много.

Еля излезе от стаята си със зачервени очи и подпухнало лице. Беше облечена не в разкошната бяла рокля, а с изумруденозелен лъскав клин и дълъг почти до коленете блузон на сиви и зелени цветя. Гъстата й черна коса бе вдигната високо на тила, закрепена с шнола, и откриваше трогателно тънко, крехко вратле. Момичето имаше плътни, красиво очертани устни, покрити с тъмно червило.

— Отивам у Катя — предизвикателно съобщи тя на майка си, очаквайки поредния взрив на кавгата.

Беше вече осем вечерта, би трябвало да си легне по-рано, та утре да изглежда добре, тъй като щеше да става много рано: още в седем щеше да дойде Наташа да направи прическата й, в осем — Галя, за да я гримира, после маникюристката, а в девет и половина трябваше да е вече в колата на път за гражданското. Ритуалната зала отваряше в десет и Тамила настоя да им определят час веднага след отварянето. Дъщеря й трябваше да бъде първа, а не да чака на опашка заедно с останалите.

— Върви! — равнодушно сви рамене майка й. — Пак ще си легнеш късно и утре ще изглеждаш като маринована риба. Защо аз да се притеснявам, ти се омъжваш — сватбата си е твоя, не моя.

Еля мълниеносно изхвръкна от апартамента и силно затръшна вратата, за да не се разплаче отново. Понякога люто мразеше майка си. И през последните месеци това понякога се случваше толкова често, че спокойно можеше да се нарече почти винаги.

Близката й приятелка Катя живееше в съседния вход. Някога момичетата бяха съученички, после заедно кандидатстваха в университета. Катя се представи блестящо, а Еля получи двойка още на втория изпит. Сега Катя беше вече в трети курс, а Еля още се мотаеше, редовно ходеше в чужбина — ту с родителите си, ту на екскурзия — и се преструваше, че изучава история на киноизкуството. Тамила, която не бе работила нито ден в живота си, смяташе това за напълно нормално — трябваше само да намери подходящ съпруг за дъщеря си, такъв, който би могъл да поддържа подобно съществуване на нужното ниво.

Катя страшно се изненада, когато видя приятелката си.

— Еля? Случило ли се е нещо?

— Нищо не се е случило. Дойдох да си побъбрим.

— Вечерта преди сватбата? — недоверчиво попита Катя. — Нямаш ли си друга работа?

— Ако ти преча, ще си отида — избухна Еля. — Какво, лош момент ли улучих?

— Какво говориш, влизай! — успокои я Катя. — Просто много се учудих. Обикновено младоженките в навечерието на сватбата са заети с какво ли не — коли, гости, продукти и тем подобни. А после до късна нощ седят с избраника си в някое потайно кътче и си мечтаят как утре по това време ще правят същото, само че вече на законно основание.

— Не знам как се държат младоженките — ядосано каза Еля. — Ти си ми единствената приятелка, но още не си се омъжвала.