Александра Маринина: Смърт и малко любов

— А, през тези три години почти половината момичета от нашия курс се омъжиха — засмя се Катя, — тъй че съм се нагледала на младоженки. Ще пиеш ли чай?

— Бих хапнала нещо — смутено призна младоженката.

Катя внимателно я погледна.

— Елена, стига си усуквала! Нали те виждам, че идваш направо от вас — гримът ти е пресен, а си и с чехли.

— Какво от това?

— Тогава защо си гладна? Да не би майка ти да не те храни? Или пак сте се скарали с нея и си хукнала подплашена, дори си забравила да се обуеш?

Устните на Еля затрепкаха и след секунда тя вече ридаеше на рамото на приятелката си.

— Защо мама толкова го мрази? Какво лошо й е сторил?

— Еленка, мила, защо трябва тя да го обича, кажи ми! Ти трябва да обичаш своя Валера — и го обичаш. Не искай от майка си вкусът й да съвпада с твоя.

Катя галеше по главата разплаканото момиче и тъжно си мислеше, че нейните доводи май са доста сложни за добродушната, но ограничена Елена. С нестихваща болка отново и отново си задаваше въпроса: какво бе намерил в това глуповато момиче блестящият бъдещ учен Валерий Турбин? Беше аспирант към Катедрата по философия и Катя се запозна с него, когато той цял семестър води семинарни занимания в тяхната група. Турбин веднага забеляза рядко способната студентка сред общата маса третокурсници, само с нея можеше да разговаря на езика, на който бе свикнал да общува с професори и доценти. Взаимният интерес скоро прерасна във взаимна симпатия, която плавно премина в привличане — и кой знае докъде щеше да се стигне, ако безделницата Еля не бе решила веднъж да отиде с приятелката си в института, за да й окаже морална подкрепа, докато тя се явява на изпит по социална психология. В аудиторията Катя се сражаваше с въпросите от билета си в компанията на преподавателя, а в коридора Елена, подпряна на един перваз, й съчувстваше заедно с младия аспирант, който случайно бе минал от тук. Още с излизането си от аудиторията от един бегъл поглед Катя разбра какво се е случило. Но Еля и Турбин си обясниха внезапното й пребледняване с пренапрежението и вълнението от изпита.

Катя се примири веднага — по характер не беше боец и не влезе в битка с Еля за мястото до Турбин. Раната още не бе заздравяла, но нали Катя неслучайно си бе избрала специалност, в която изучаваше философия, социология и психология! Занимаваше се с нещо, което лесно й се удаваше, което й бе близко, ясно и интересно. И успя да раздели в сърцето си любовта към Валерий Турбин и приятелството към своята съседка и приятелка Еля Бартош. Дълбоко в душата си дори малко съжаляваше Еля: та тя нямаше нито приятели, нито работа, която да я интересува, нито изобщо някакви интереси. При такъв живот романтичната история наистина се превръща в център на съществуването, на помислите, на чувствата и всичко, което я заплашва, се възприема като катастрофа или поне като трагедия. В моя живот, каза си Катя, дай боже, ще има и други интересни и умни мъже, а къде би ги намерила Елка? Та тя не ходи никъде, с никого не общува, вярно, пътува в чужбина, но в тези туристически групи се събират предимно жени, ако се случи и някой мъж, той непременно е с жена си или с детето си. Самотните богаташи не пътуват с екскурзионни групи. Еля не може да се запознае с някого и на улицата — още от малка строго са й внушили, че това не бива да се прави. Вярно, на Елка не й пукаше от родителските забрани, но пък и сама прекрасно разбираше: при положението на баща й никой от семейството няма право да рискува със случайни познанства. Така можеш да доведеш вкъщи собствения си грабител или убиец…

Еля най-сетне се успокои и момичетата си бъбриха почти до единайсет часа. Когато се прибираше, Еля извади от пощенската кутия вестниците и малък бял плик. На него нямаше адрес и тя замислено го повъртя в ръцете си, размишлявайки дали да го отвори, или да го отнесе на родителите си. Любопитството победи, Еля разкъса плика и извади сгънат на четири лист. На него с едри печатни букви пишеше:

„НЕ ПРАВИ ТОВА! ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ.“

Настя тъкмо бе застанала под душа, когато на вратата се позвъни. Льоша отвори и в жилището като вихър нахлу Даша — очите й грееха. Беше бременна в осмия месец и затова вместо в сватбена рокля, беше облечена в лек костюм от кремава коприна, състоящ се от широк свободен панталон и дълга клоширана блузка с красиво падащи гънки. Бременността не бе развалила лицето й, обрамчено с гъсти коси с цвят на мед и узряло жито. Огромните й сини очи гледаха ласкаво и приветливо и в добре ушития си костюм тя изглеждаше не толкова като бъдеща майка, колкото като чаровна дебеланка.