Александра Маринина: Игра на чужд терен

Амонякът и силният горещ чай, в който Женя щедро сложи шест бучки захар, я ободриха.

— Чувствам се добре — повтаряше тя, — само че съм много слаба, краката не ме държат.

— Къде е телефонът?

— В сака, под леглото.

Шахнович включи апарата и набра номера на Старков. Размениха си няколко думи, после той даде слушалката на Настя.

— Анатолий Владимирович — като се задъхваше леко от слабост, каза тя, — разбрах. Всичко сме вършили неправилно. По-точно, аз съм сбъркала. Обърках и вас. Трябва да се проверят още две неща. За едното ще се погрижа аз, а второто ще трябва да проверите вие. Довечера ще ви кажа кой е Макаров.

Женя за пръв път в живота си разбра какво означават думите „да умреш на поста си“.

Преди да изпрати на Каменская отчета за резултатите от изпълнението на последната й молба, Старков показа списъка на Едуард Петрович.

— Нищо не разбирам. — Денисов сви рамене и след като два пъти препрочете листа, го остави на бюрото. — За какво й е това?

— Обаче забавно списъче, нали? — замислено отвърна Старков. — И досега не мога да разбера защо вас ви няма в него. Точно там ви е мястото, не намирате ли?

— Не намирам — рязко го пресече Денисов. — И тук съм си добре. Живея, както ми е удобно, а не така, както ме задължава положението ми. Изпрати списъка в санаториума. Това момиче знае какво върши.

Привечер Настя съвсем се оправи. Женя изпрати при нея медицинска сестра, която й би инжекция, след два часа — още една и тържествено обеща до утре нищо да не казва на лекаря Михаил Петрович.

Настя грижливо се гримира и преобрази лицето си до неузнаваемост: върху него, като върху чист лист, тя можеше да нарисува каквото си пожелае — от невинен ангел до жена вамп. Дълго и придирчиво си избира дрехи, накрая се спря на тесните черни панталони и черното поло, за да изпъкне разпуснатата й дълга светла коса. Не беше си взела украшения, за което в този момент искрено съжали: тънката сребърна верижка щеше да е много на място върху матовата черна повърхност на полото. „Карай да върви, ще изляза, както съм“ — реши тя и леко докосна шията и косата си с дебелата стъклена запушалка на флакона „Клима“.

Не беше сигурна, че ще намери Дамир веднага, но се надяваше да има късмет. В живота трябваше да работи закон за равновесието: щом допусна толкова грешки и недомислия, не може на всичко отгоре да няма и късмет. Това ще бъде просто несправедливо.

И наистина й провървя, макар и не веднага. Дамир го нямаше в апартамента, но тя го намери в бара. Исмаилов пиеше коняк, но очевидно беше започнал това мероприятие току-що, защото не беше пиян. Е, Настася, напред, ще вземем походката назаем от една актриса, гласа — от друга, усмивката — от трета. Истинската Настя Каменская днес няма работа тук, тя остана в стая 513.

— Здравей, мили.

Тя леко целуна Дамир по бузата и седна срещу него. Той дълго мълчаливо се взира в лицето й, подпрял брадичката си с длани, сякаш обмисляше нещо.

— Значи съм бил прав — каза най-сетне.

— За какво си бил прав?

— Че си преструвана. Отдавна го подозирах. Горкичката грозничка стара мома! И през цялото това време тайно си ми се подигравала, нали?

— Да. Ти нищо не разбираш от жени, Дамир. Доверяваш се само на очите си, но това е разбираемо — нали си кинорежисьор. За теб е важна зрителната картина. Не ми се сърди.

— Но какво е станало с тебе? За толкова дни за пръв път сама идваш при мен, по-рано аз тичах подире ти и те придумвах като последен глупак. Променила си отношението си към мен, така ли?

— Не е там работата. Имах неприятности, прекрасно го знаеш. Сега те благополучно се изпариха. Затова дойдох при теб.

— Защо? Искаш да отидем в моя апартамент ли?

— Не. Искам да те помоля да ми посвириш.

— Какво?

От изненада Дамир несръчно замахна с ръката, в която държеше чашката, няколко капки коняк се плиснаха на масата.

— Искам да ми посвириш — повтори Настя. — Нали си музикант, композитор. Видях филма ти и чух музиката ти към него, тя ми харесва. В киносалона има роял. Защо не ми доставиш това удоволствие?

— Така де, защо пък не? — позасмя се той малко горчиво. — За нищо друго не ставам освен за свирач, акомпаниращ на твоите преживявания. Поне преживяванията ти истински ли са или и те са чиста преструвка?

— Истински са, можеш да бъдеш сигурен.

Мълчаливо, като чужди хора, те стигнаха до киносалона. Дамир се качи на сцената, отвори рояла, повъртя столчето, което след урока на Игорьок беше твърде високо, взе няколко акорда, за да провери настройката. Настя си избра място на първия ред, по-близо до рояла.