Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Дали не е била вътре?

— Нямам представа.

Спряха, постояха, загледани в къщата, но вече по-отблизо. Прозорецът на кухнята, разположен на страничната стена, гледаше към съседната къща.

— Кой живее в червената къща? — поинтересува се Скаре.

— Ирмак с жена си и децата. Оттам не минава ли пътека? Между къщите?

— Да — погледна нататък Скаре. — Оттам се задава някой.

Неочаквано между къщите се появи момче. Вървеше с наведена глава. Още не ги беше видял.

— Турбьорн Хауген е. Момчето, което участва в търсенето на Рагнхил.

Сейер го изчака да се изкачи на улицата. Момчето носеше на рамото си черен сак, а челото си бе пристегнал със същата шарена кърпа като при последната им среща. Двамата полицаи го огледаха обстойно, докато минаваше покрай къщата на Юнас. Турбьорн беше висок и стигаше до половината на кухненския прозорец.

— Напряко ли минавате? — полюбопитства Сейер.

— Да? — Турбьорн се спря. — Тази пътека излиза право на улица „Гнайс“.

— Повечето оттук ли минават?

— Да, спестяваме си пет минути.

Сейер направи няколко крачки надолу и спря пред прозореца. Понеже беше по-висок от Турбьорн, без усилие надникна в кухнята. Там вече нямаше детско столче, а само два обикновени стола. На масата се виждаше пепелник и чаша за кафе. Иначе къщата изглеждаше почти необитаема. „Седми ноември — помисли си Сейер. — Навън цари пълен мрак, а вътре е светло. Който е навън, вижда какво става вътре, но отвътре навън не се вижда.“

— Юнас малко се сърди, че минаваме оттук — сподели леко притеснен Турбьорн. — Писнало му е да сноват покрай къщата му. Но нали сега се изнася.

— Значи учениците минават по прекия път, когато отиват да хванат училищния автобус?

— Всички от началното и средното училище.

Сейер даде знак на Турбьорн да си продължи пътя и се обърна към Скаре.

— Сетих се за нещо. Холан ми го каза, когато разговаряхме в кабинета ми. В деня на смъртта на Ескил Ани се прибрала от училище по-рано от обикновено, защото била бодна. Пъхнала се право в леглото. Той отишъл при нея да й разкаже за нещастието.

— Как така болна? — учуди се Скаре. — Та тя не е боледувала никога.

— Не се чувствала във форма, по думите на баща й.

— Предполагаш, че е видяла нещо, нали? През прозореца?

— Не знам. Възможно е.

— Но защо не е казала нищо?

— Сигурно не е посмяла или не е разбрала докрай какво собствено е видяла. Може да е споделила с Халвур. Постоянно имам чувството, че той знае повече, отколкото признава.

— Конрад — тихо рече Скаре, — той щеше да ни каже за това.

— Не съм убеден. Той е странна птица. Да отидем у тях и да си поговорим с него.

В същия миг изписка пейджърът му. Той отиде до колата и веднага набра изписания номер.

— Аксел Бьорк се е прострелял в слепоочието със стар револвер „Енфийлд“.

Сейер така се изненада, че се наложи да се подпре на колата. Новината му загорча като лекарство. В устата му остана неприятна сухота.

— Намерихте ли писмо?

— Не и по тялото. В момента претърсват дома му. Но този тип е имал гузна съвест заради някакво прегрешение, нали?

— Не знам. Може да е какво ли не. Имаше си доста проблеми.

— Бил е неуравновесен алкохолик, а и е имал зъб на Ада Холан — отбеляза Холтеман.

— Преди всичко беше нещастен човек.

— Проявленията на омразата и отчаянието си приличат. Хората демонстрират онова, което им е изгодно.

— Според мен грешиш. Всъщност той се беше отказал да се бори. Сигурно затова е решил да сложи край на всичко.

— Може би е искал да повлече и Ада?

Сейер поклати глава и погледна към къщата на Холан.

— Не би причинил подобно нещо на Сьолви и Еди.

— Искаш ли да имаме извършител, или не?

— Искам, но да е истинският.

Приключи разговора и погледна Скаре.

— Аксел Бьорк е мъртъв. Питам се какво ли ще е мнението на Ада Холан за случилото се. Вероятно и тя ще реагира като Халвур на въпроса тежко ли му е било след смъртта на баща му: „Не особено.“

Халвур се изправи рязко. Столът се прекатури, а той се обърна към прозореца и се загледа в пустия двор. Стоя така известно време. С крайчеца на окото си виждаше прекатурения стол и снимката на Ани върху нощното шкафче. Значи такава била работата. Ани е видяла всичко. Седна пред екрана и отново прочете описанието от игла до конец. В текста, написан от Ани, беше поместена и неговата история. Халвур й я довери с изричната молба да не я споделя с никого. Побеснелият му баща, изстрелът в бараката на тринайсети декември. Нямаше нищо общо с другия инцидент, затова си пое дъх, маркира абзаца и го изтри от документа завинаги. После пъхна дискета и копира текста върху нея. Излезе тихо от стаята си и мина през кухнята.