Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Това ви казах миналия път. Същото важи и днес.

— Но нали тя всъщност е искала да върви пеш?

— Моля?

— Доколкото разбрах, не се е съгласила веднага да се качи в колата ви?

Очите на Юнас се стесниха още повече, но той запази спокойствие.

— Искала е да върви пеш — продължи Сейер. — Отклонила е предложението ви да я повозите. Прав ли съм?

Юнас кимна и се усмихна.

— Тя винаги правеше така, беше много скромна, но на мен ми се стори твърде досадно да върви пеш чак до магазина на Хорген. Разстоянието е голямо.

— Значи я придумахте?

— Не, не… — отривисто поклати той глава и промени позата си на стола. — Просто настоях малко. Някои хора постоянно трябва да ги притискаш малко, за да склонят.

— Значи Ани е отказала да се качи в колата ви, така ли?

Юнас съвсем ясно чу как Сейер натърти върху „колата ви“.

— Ани си беше такава, трудна за убеждаване. С кого сте говорили? — внезапно попита той.

— С няколкостотин души — отвърна Сейер. — Един от тях я е засякъл да влиза в колата ви след дълга дискусия. Вие всъщност сте последният, който я е видял жива, и се налага да се вкопчим във вас, нали?

Юнас се усмихна заговорнически, сякаш полицаите играеха игра и той имаше голямо желание да се включи в нея.

— Не съм последният — възрази бързо той. — Последен е убиецът.

— Малко ни е трудно да го хванем — с престорена ирония отбеляза Сейер. — А и не разполагаме с доказателства, че мъжът с мотоциклета действително е чакал Ани. Имаме само вашите думи.

— Извинете, но накъде биете?

— Е — разпери ръце Сейер, — искаме да разнищим случая докрай. Моето служебно положение налага да подозирам хората.

— Да не би да ме обвинявате в лъжа?

— Така съм длъжен да разсъждавам — отвърна Сейер и се обърна рязко. — Дано ми простите. Ани защо не искаше да се качи?

— Искаше, разбира се! — разколебано рече той. За пръв път се наежи и се взе в ръце. — Качи се и я закарах до Хорген.

— И не по-далече?

— Не, нали ви казах, оставих я до магазина. Помислих, че ще пазарува. Дори не съм стигал до вратата, а спрях горе на пътя и я оставих. А после — той се изправи и взе пакет цигари от плота, — не я видях повече.

Сейер насочи локомотива по нов коловоз.

— Вие самият сте изгубили дете, Юнас. Знаете какво е чувството. Разговаряхте ли с Еди Холан?

За миг Юнас изглеждаше изненадан.

— Не, не, той е толкова затворен човек, не исках да се натрапвам. А и на мен не ми е лесно да говоря за това.

— Колко време мина?

— Нали сте го обсъдили с Астри? Скоро ще станат осем месеца. Това не може да се забрави или да се преживее.

Извади цигара, запали я и запуши с почти женствени движения.

— Хората често се опитват да си представят какво значи да изгубиш дете. — Вгледа се в Сейер с изморен поглед. — Правят го с най-добри намерения. Предполагат, че, виждайки празното креватче, родителят се спира и зяпа в него. И това ми се е случвало, но празното легло е само част от ужаса. Ставах сутрин, влизах в банята и виждах четката му за зъби под огледалото. От онези, дето си сменят цвета, като се стоплят. Патенцето за къпане на ръба на ваната. Пантофките му под леглото. Дни наред се улавях как слагам още един комплект прибори на масата. В колата ми имаше останали негови плюшени играчки. След няколко месеца намерих негов биберон под дивана — Юнас говореше със стиснати зъби, все едно издаваше пряко волята си нещо, което те нямаха право да знаят. — Разчистих вещите малко по малко. Изпитвах чувството, че върша престъпление. Измъчвах се, докато гледах играчките му наоколо ден след ден, но беше жестоко да ги напъхам в кутии. Тази мисъл ме преследваше всяка секунда от деня, и сега продължава. Знаете ли колко време остава мирисът на човек в памучна пижама?

Млъкна и бронзовото му лице посивя. Сейер не каза нищо. Внезапно се сети за дървените обувки на Елисе, които винаги стояха пред вратата, та бързо да ги нахлузи, когато иска да отиде до шахтата за смет или да слезе до първия етаж за пощата. Сейер си спомни с остра болка как отвори вратата, вдигна белите обувки и ги прибра.

— Преди няколко дни ходихме до гробището — тихо рече той. — Отдавна ли не сте били там?

— Що за въпрос ми задавате? — грубо реагира той.

— Искам само да разбера дали знаете, че нещо е махнато от гроба.

— Говорите за птичката. Да, изчезна непосредствено след погребението.

— Обмисляли ли сте да сложите нова?

— Доста сте любопитен. Да, обмислял съм го, разбира се. Но нямам сили да го понеса, затова реших да оставя нещата така.