Карин Фоссум - Не поглеждай назад

В киното даваха поредица. Тя купи пъстри шоколадови дражета и желирани бонбони, докато той чакаше на входа с билетите в ръка. „Искаш ли нещо за пиене?“, попита го тя. Той поклати отрицателно глава, твърде зает да я гледа, да я сравнява с останалите, които се трупаха пред входа на кинозалата. Контрольорът се появи на вратата в черна униформа и с клещи в ръка. Перфорираше билетите и оглеждаше лицата на посетителите едно по друго. Повечето навеждаха очи, защото не бяха пълнолетни. Щяха да гледат филм за Джеймс Бонд — първият филм, който гледаха заедно, първата им среща, почти като нормална любовна двойка. Той щеше да се пръсне от гордост. А и филмът беше хубав, поне според Ани. Самият той не разбра много какво се случва на екрана, защото се бе захласнал по нея: гледаше я с крайчеца на окото си, заслушан в звуците от движенията й в мрака. Но помнеше заглавието: „Само за твоите очи“.

Въведе го в тъмното поле за паролата и почака, но и този опит не даде резултат. Изправи се тежко, направи няколко крачки, свали капака на саксията върху перваза, където държеше пакетче с бонбони. От цялата работа нямаше никаква полза. Изведнъж Халвур изтласка гузната си съвест в подсъзнанието си. Там вече бе посъбрал доста неща. Вече беше неудържим, мина през кухнята, влезе във всекидневната и взе телефонния азбучник от библиотеката. Отвори на „Компютърни услуги“, откри търсения номер и го набра.

— Компютърна фирма „Ра“, разговаряте със Сулвай.

— Става дума за затворена папка — заекна той. Смелостта му се стопи, почувства се жалък като воайор. Но вече нямаше връщане назад.

— Не можете да влезете ли?

— Ъъъ… не. Забутал съм някъде паролата.

— Боя се, че консултантът ни си тръгна, но почакайте да проверя.

Притисна силно слушалката до бузата си, чак ухото му пламна. В далечината се чуха гласове и звънене на телефони; той хвърли поглед към баба си — четеше вестника с лупа. „Де да можеше Ани да я види“, помисли си Халвур.

— Там ли сте?

— Да.

— Далеч ли живеете?

— На завоя към Люнебю.

— Извадихте късмет. Нашият човек ще мине край вас на път за вкъщи. Дайте ми точния си адрес.

После Халвур зачака в стаята си със свито сърце и дръпнати настрани завеси, за да види колата, когато пристигне. Точно след трийсет минути се появи бял кадет комби с логото на фирмата на вратата. От колата излезе изненадващо млад мъж и погледна несигурно към къщата.

Халвур изтича да му отвори. Консултантът се оказа много приятен, пълничък като сладка с мас и с дълбоки трапчинки. Халвур му благодари, задето си е направил труда да се отбие при него. Заедно влязоха в стаята му. Специалистът отвори куфарчето с документи и извади наръч с таблици.

— Цифрова или буквена комбинация? — попита той.

Халвур се изчерви до корена на косите си.

— И това ли не помните? — изненада се специалистът.

— Имах много различни пароли — измънка Халвур. — Постоянно ги сменях.

— Коя е папката?

— Ето тази.

— „Ани“?

Не зададе повече въпроси, а и нали работата му изискваше известна дискретност. Консултантът имаше големи амбиции. Халвур се приближи до прозореца. Бузите му горяха заради обзелата го смесица от срам и нервност, но и заради сърцебиенето, наподобяващо непрекъснати удари на барабан. Зад гърба си чуваше бързото тракане по клавиатурата, все едно чаткаха кастанети. Друг звук не се чуваше — само барабанът на сърцето му и кастанетите. След известно време, което му се стори цяла вечност, специалистът най-после стана от стола.

— Това беше, момче!

Халвур се обърна бавно и се вторачи в екрана. Пое подложката, за да се разпише на фактурата.

— Седемстотин и петдесет крони? — задъха се от учудване Халвур.

— Плаща се на започнат час — усмихна се специалистът.

Халвур се подписа с треперещи ръце на пунктираната линия най-долу на листа и помоли да му изпратят разписката с пощенски запис.

— Паролата беше от цифри — усмихна се специалистът. — Нула — седем — едно — едно — девет — четири. Ден, месец и година, нали? — Трапчинките му станаха още по-дълбоки. — Очевидно обаче не е твоята рождена дата, иначе щеше да си на осем месеца!

Халвур го изпрати и му благодари, после се върна тичешком в стаята си и седна пред екрана. Там имаше нов текст:

„Please proceed.“ 12 12 Please proceed (англ.) — Моля, продължете. — Бел. прев.

Лигите му почти потекоха по клавиатурата и той се хвана за сърцето, защото биеше много силно. Пред него се появи текст и той започна да чете. Наложи се да се подпре на бюрото и да примига няколко пъти, докато разглеждаше документа. Нещо се бе случило, Ани го бе написала. Най-после Халвур го откри. Четеше с широко отворени очи, силно разтревожен, и в съзнанието му започна да се прокрадва ужасно съмнение.