Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Бьорк вече си беше пийнал доста.

Кучето все още стоеше с изплезен език, дишаше запъхтяно и нетърпеливо. Очите му сновяха неспокойно напред-назад. Най-сетне Бьорк се надигна тежко, остави бутилката върху леденостудения под, хлъцна няколко пъти и се изправи. На мига политна назад към стената с разкрачени крака. Кучето също стана и се вторачи в него с жълтите си очи. Размаха опашка колкото да разбере какво е положението. Бьорк намери опипом револвера, здраво закрепен в тесния му джоб, извади го, изтегли петлето. През цялото време не сваляше очи от кучето, докато слушаше звука от търкащите се кътници в устата си. После внезапно се олюля, ръката му потрепери, но той успя да се окопити, вдигна ръка и натисна спусъка. Между стените отекна мощна експлозия. Куршумът проби черепа му, а съдържанието му плисна върху стената. Част от него изцапа и муцуната на кучето. Изстрелът продължи да ехти. Бавно утихна в звук, подобен на далечен гръм. Кучето се хвърли напред, за да се освободи от каишката, но напразно. След няколко опита се измори, отказа се и започна да скимти.

Галерията се намираше в тиха улица недалеч от католическата църква. Отвън бе паркиран ситроен, стар модел — с наклонени фарове. „Почти като очи на китаец“, помисли си Сейер. Колата беше покрита с прах. Скаре се приближи и я огледа. Покривът беше по-чист от останалата част, сякаш нещо дълго бе предпазвало лака. Колата беше сивозелена на цвят.

— Няма кутия за ски — изкоментира Сейер.

— Не, махната е. Има следи от ремъците.

Отвориха вратите и влязоха. Вътре миришеше горе-долу по същия начин като в магазина за плетива на госпожа Юнас: на вълна и препарати за апретура. Носеше се и лек мирис на смола от гредите на тавана. От единия ъгъл към тях бе насочена камера. Сейер спря и погледна в обектива. Килимите бяха наредени на големи купчини, а към горните етажи водеше широко каменно стълбище. Някои от килимите бяха пръснати по пода, други висяха на лостове, прикрепени към тавана. Юнас слезе по стълбите. С тъмни къдрици и облечен в дрехи от фланелен плат и кадифе, оцветени в червено, зелено, розово и черно, той се намираше в пълно съзвучие с обекта на страстта си. Излъчваше нещо меко, отпуснато. Избухливият нрав, ако действително имаше такъв, бе добре прикрит. Очите му бяха тъмни, почти черни и поведението му недвусмислено подсказваше професията му на търговец: държеше се дружелюбно, хлъзгаво и любезно.

— Я виж ти! — меко възкликна той. — Влизайте. Идвате да си купите килим, нали?

Протегна ръка във въздуха, сякаш полицаите му бяха близки приятели, с които не се е виждал отдавна, или потенциални платежоспособни клиенти със слабост точно към този вид стока; към възлите и цветовете; към шарките с религиозни кодове. Като че ли двамата посетители искаха да си купят някои от тези картини, изобразяващи раждане, живот и смърт, болка, победа и гордост, и да ги сложат под масата за хранене или пред телевизора. Не се износват, единствени са по рода си.

— Разполагате с доста място — отбеляза Сейер и се огледа.

— Цели два етажа, плюс таванско помещение. Повярвайте ми, беше голяма инвестиция. Почти се разорих с това място. Когато го взех, не приличаше на нищо — цялото в плесен, посивяло. Аз обаче го почистих старателно и варосах стените. Нямаше нужда от повече. Някога е било господарска къща. Последвайте ме, моля.

Посочи стълбището и ги въведе в стая, която нарече свой кабинет. Всъщност представляваше просторна кухня със стоманен плот и готварска печка, кафе машина и малък хладилник. Над плота бяха налепени плочки с нацупени холандки с бонета, вятърни мелници и тлъсти, люшкащи се гъски. От греда, закачена на тавана, висяха стари медни котли с приятни за окото издатини. Кухненската маса имаше по-висок ръб, обкован по ъглите с месинг, като масите в старите платноходи.

Настаниха се около масата, а Юнас отиде до хладилника и, без да ги пита, им сервира гроздов сок в чаши със столче.

— Как мина с раждането на кученцата? — поинтересува се Скаре.

— Оставих едното на Хера, а другите две вече съм обещал. Сигурно съжалявате. С какво мога да ви помогна? — усмихна се той и отпи малка глътка.

Сейер знаеше, че любезността му ще се изпари съвсем скоро.

— Имаме само няколко въпроса относно Ани. За жалост се налага да обиколим всички още веднъж. — Избърса си дискретно устата. — Качила се е при вас в колата, така ли беше?

Подборът на думите, интонацията, тънкият опит на полицая да постави предишните му показания под съмнение изостриха бдителността на Юнас.