Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Не съм свършил. Имам още.

Продължи да рови из портфейла.

— Нямаш! Живееш в стара съборетина с баба си и разнасяш сладолед! Четирийсет и четири хиляди — остро повтори той. — Или ми ги изброй на секундата, или…

— Значи знаеш къде живея?

Халвур го погледна. Ситуацията ставаше опасна, но той не изпитваше страх. По някаква непонятна причина просто не се изплаши.

— Ето какво имам — внезапно обяви той и извади нещо от отделението за банкноти.

Юнас го изгледа недоверчиво и после хвърли око на предмета между двата му пръста.

— Това е дискета — обясни Халвур.

— Не искам никакви дискети, искам четирийсет и четири хиляди — сопна се Юнас и усети как страхът го стисна за гърлото.

— Това е дневникът на Ани — Халвур размаха дискетата. — Започнала е да си води дневник преди известно време. Всъщност през ноември. Търсихме го усилено. Знаеш какви са момичетата. Винаги имат нужда да си излеят душата.

Юнас дишаше тежко. Погледът му прониза Халвур като нож.

— Прочетох го — продължи Халвур. — Става дума за теб.

— Дай ми я!

— Само през трупа ми!

Юнас се сепна. Гласът на Халвур се промени — изведнъж стана по-дълбок, сякаш лош дух заговори през устата на дете.

— Направил съм копия — увери го Халвур. — Мога да си купя колкото килими си поискам. Всеки път когато си пожелая нов килим, просто ще си правя ново копие. Ясно?

— Напълно си полудял! От кой изправителен дом си избягал?

Юнас се засили и за частица от секундата Халвур зърна как горната част на тялото му се издува и се стяга, за да направи скок. Юнас тежеше двайсетина килограма повече от Халвур и беше побеснял. Халвур се отмести настрани и видя как мъжът вместо да го удари, падна върху каменния под и се нарани в сгъваемата маса. Монетите се разпиляха във всички посоки и се посипаха по пода. От устата на Юнас се разнесе най-грозната ругатня, която Халвур бе чувал през живота си, макар да смяташе цветистия речник на баща си за неподражаем. Юнас се изправи за две секунди. Един-единствен поглед към лицето на търговеца убеди Халвур, че битката е изгубена. Юнас беше много по-едър. Халвур се втурна към стълбището, но Юнас се засили отново, направи три-четири крачки и се хвърли върху него. Удари Халвур по раменете. Младежът инстинктивно си предпази главата, но тялото му се блъсна в каменния под със страшна сила.

— Да не си посмял да ме докоснеш!

Юнас го обърна. Халвур усещаше дъха му в лицето си, както и юмруците, стискащи гърлото му.

— Съвсем си се побъркал! — едва успя да промълви той. — С теб е свършено! Не ми пука какво ще ми направиш, с теб е свършено!

Юнас, ослепял и оглушал, вдигна юмрук и се прицели в тясното лице. Халвур бе ял бой и преди и знаеше какво го очаква. Кокалчетата го удариха под брадичката — тънката му челюст изпука като суха клонка. Долните му зъби се удариха със страшна сила в горните, а дребни парченца счупен порцелан се смесиха с бликналата от устата му кръв. Юнас продължи да го бие, без да се прицелва повече — не гледаше къде удря, докато Халвур се мъчеше да избегне юмруците му. Най-сетне кокалчетата на пестниците му се забиха в каменния под и той изкрещя от болка. Изправи се и се вторачи в ръката си. Задъха се от физическото усилие. На пода се бе образувала локва кръв. Взря се в обезобразеното тяло и си пое дъх с пълни гърди. След няколко минути сърцето му биеше нормално и мислите му се проясниха.

— Той не е тук — слиса се бабата на Халвур, когато Сейер и Скаре се появиха на вратата й и попитаха къде е внукът й. — Отиде на гости при някого. Май при някакъв си Юнас. Изглеждаше напрегнат, а и не пожела да хапне нищо. Вече не знам какво да направя, а и съм твърде стара, за да се грижа за всичко.

Когато чу къде е отишъл Халвур, Сейер удари два пъти с юмрук по рамката на вратата.

— По телефона ли го повикаха?

— Не, телефонът ни никога не звъни. Преди Ани се обаждаше от време на време. Цял следобед прекара в стаята си и си игра на компютъра. После най-неочаквано изхвърча навън и изчезна.

— Ще го намерим. Извинете ни, но трябва да тръгваме, защото бързаме.

— От всички идеи на света — обърна се Сейер към Скаре, след като затвори вратата — тази е най-лошата, която би могла да му хрумне.

— Ще стане ясно — отвърна с едва прикрит гняв Скаре, даде назад и обърна.

— Няма и следа от мотоциклета на Халвур.

Скаре изскочи навън. Сейер се обърна към Колберг, все още легнал на задната седалка, и извади кучешка бисквита от джоба си.