Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Сейер натисна дръжката на вратата и тя се отвори бавно. Погледнаха предизвикателно в камерата на тавана. Юнас ги видя от кухнята. В началото не помръдна от масата с дебелина като перила на кораб. Дишаше спокойно, докато духаше на наранените си кокалчета. Няма защо да бърза. Едно по едно. Вярно, в момента в живота му се случват много неща, но по принцип накрая всичко се нарежда някак благодарение на способностите му. Заемаше се с проблемите един по един, по реда на възникването им. Притежаваше това ценно, рядко срещано качество. Съвсем спокойно се изправи и слезе по стълбите.

— Пак ли вие? — иронично подхвана той. — Това започва да ми намирисва на тормоз.

— Сериозно ли?

Сейер се изправи пред него в целия си внушителен ръст. На пръв поглед в помещението нямаше нищо смущаващо. Не се виждаха други клиенти.

— Търсим един човек. Помислихме си, че бихме могли да го намерим при вас.

Юнас ги погледна въпросително, обърна се и разпери ръце:

— Тук съм само аз. И тъкмо се канех да затварям. Стана късно.

— Ще поогледаме. Няма да ви бавим, разбира се.

— Честно казано…

— Може да се е промъкнал, докато не сте били нащрек, и да се е скрил някъде. Човек никога не знае.

Сейер трепереше. Докато го гледаше, Скаре изпита чувството, че старши инспекторът крие седем зими под ризата си.

— Затварям галерията! — категорично обяви Юнас.

Минаха край него и се качиха по стълбите. Погледнаха навсякъде. Отбиха се в кабинета му, отвориха вратата на тоалетната, продължиха към таванското помещение. Не се виждаше жива душа.

— Кого очаквахте да откриете тук?

Юнас се надвеси над перилата и ги изгледа с вдигнати вежди. Гръдният му кош се издигаше бурно под ризата.

— Халвур Мунц.

— Кой е той?

— Приятелят на Ани.

— Каква работа може да има той при мен?

— Не съм съвсем сигурен — отвърна Сейер и невъзмутимо тръгна покрай стените. — Но е загатнал, че идва при вас. Играе си на детектив и ми се струва редно да го спрем.

— Напълно съм съгласен с вас — кимна Юнас и се усмихна снизходително. — Но при мен не е идвал Емил с детективите.

Сейер подритваше навитите на рула килими с върха на обувката си.

— В къщата има ли мазе?

— Не.

— Прибирате ли килимите през нощта, или ги оставяте така?

— Повечето не ги местя. Само най-скъпите пренасям в избата.

— Аха.

Сейер изведнъж забеляза малката махагонова маса. На пода около нея бяха пръснати монети.

— Толкова ли несръчно боравите с монетите? — полюбопитства той.

Юнас вдигна рамене. На Сейер никак не му се нравеше пълната тишина в галерията, още по-малко — изражението на търговеца на килими. Внезапно забеляза розова кофа и метла в единия ъгъл на помещението. Подът беше влажен.

— Миехте пода ли? — непринудено попита той.

— Винаги го мия непосредствено преди да затворя. Пестя малко пари, като го правя сам. Както вече се уверихте — заключи той, — тук няма никого.

— Покажете ни избата — настоя Сейер.

За миг Юнас сякаш обмисляше дали да не откаже, но после явно промени решението си и заслиза по стълбите.

— Намира се на първия етаж. Ще ви я покажа, разбира се. Заключена е, няма как да се е скрил вътре.

Последваха го и се мушнаха в кът под стълбището, където пред тях се изпречи метална врата — съвсем ниска, но пък много по-широка от обикновените. Юнас се доближи и въведе кода, после завъртя лоста наляво-надясно. Всеки път се чуваше леко щракване. През цялото време Юнас боравеше с лявата си ръка и изглеждаше доста несръчен, защото по принцип беше десняк.

— Значи това момче е толкова ценно, че според вас има вероятност да съм го скрил тук, така ли?

— Възможно е — лаконично отвърна Сейер и се вторачи в несръчната лява ръка на Юнас.

Търговецът хвана тежката врата и я дръпна с всички сили.

— За по-лесно просто използвайте двете си ръце — сухо го посъветва Сейер.

Юнас повдигна вежда, все едно не схвана намека. Сейер надникна в малката стая. В нея, както се оказа, се помещаваше малък сейф, няколко картини, подпрени на стената, и доста на брой навити на руло килими, наредени върху пода като дърва за огрев.

— Ето я цялата изба.

Юнас се усмихна предизвикателно. Вътре нямаше нищо подозрително, а светлината наистина беше силна. Струеше от две дълги луминесцентни лампи на тавана. Стените бяха голи.

Сейер се усмихна.

— Но той е бил тук, нали? Какво искаше?

— Никой не е идвал тук освен вас.

Сейер кимна и излезе. Скаре го погледна малко колебливо, но го последва.