Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Юнас запали шестте полилея, изпратени от венецианска стъкларна. Висяха от тавана на покритите със смола греди и хвърляха топла, но силна светлина в голямото помещение.

— Какъв цвят си представяте?

Халвур се спря най-горе на стълбището и погледна навътре.

— Ами че те всичките са червени — тихо отбеляза той.

Юнас се усмихна снизходително.

— Не искам да бъда груб — дружелюбно подхвърли той, — но имате ли представа колко струват?

Халвур го погледна с присвити очи. В мислите му изплува спомен, нещо отдавна неизпитвано.

— Сигурно не ви изглеждам респектиращо платежоспособен — тихо рече младежът. — Да ви покажа ли извлечение от банковата си сметка?

Юнас се поколеба.

— Моля да ме извините, но много хора идват тук и сами се поставят в неудобно положение. Искам да ви направя услуга, за да не го изпитате и вие.

— Много тактично от ваша страна — отбеляза Халвур.

Продължи нататък, мина покрай търговеца и се насочи към голям килим, опънат на стената. Протегна ръка и разроши ресните. Във фигурите разпозна мъже, коне, оръжия.

— Два метра и половина на три — дискретно обясни Юнас. — Доста добър избор. Шарката изобразява война между два номадски народа. Страшно е тежък.

— Ще ми помогнете ли с пренасянето? — попита Халвур.

— Разбира се. Имам микробус. По-скоро се притеснявам как ще го поддържате. Нужни са няколко души, за да го изтупате.

— Ще го купя.

— Моля?

Юнас направи още една крачка и се вторачи колебливо в него. Младежът беше странен.

— Този е почти най-скъпият. Струва седемдесет хиляди крони.

При последните си думи той прониза Халвур с поглед, но младежът дори не трепна.

— Сигурно си струва.

Юнас се чувстваше неудобно. По гърба му като студена змия полази ужасно съмнение. Не разбираше какво иска момчето и защо се държи така. Халвур положително нямаше толкова пари, а ако ги имаше, не би ги похарчил за килим.

— Моля да ми го опаковате — Халвур скръсти ръце. Подпря се на сгъваема махагонова маса, която заплашително изскърца под напора на тежестта му.

— Да го опаковам ли? — Юнас се усмихна пресилено. — По принцип ги навивам на руло и ги увивам в найлон, закрепен с тиксо.

— Да, чудесно. Както прецените.

Халвур чакаше.

— Малко е трудно да го сваля долу. Предлагам ви да го донеса довечера у вас. Тъкмо ще ви помогна да го постелите.

— Не, не — възрази категорично Халвур. — Искам да го взема сега.

Юнас се колебаеше.

— Искате го сега. А — простете за неучтивия въпрос — как смятате да го платите?

— В брой, ако ви е удобно.

Потупа се по задния джоб. Носеше избелели изнищени дънки. Юнас все още стоеше пред него и се двоумеше как да постъпи.

— Какво има? — попита Халвур.

— Ами… нещо ме смущава.

— Какво по-точно?

— Знам кой сте — внезапно призна Юнас и застана с разкрачени крака. Разчупи леда и усети облекчение.

— Познаваме ли се?

Юнас кимна и сложи ръце на хълбоците си.

— Да, Халвур, определено сме се виждали. Струва ми се, че трябва да си тръгваш.

— Защо? Какво не е наред?

— Стига вече с тези глупости! — грубо възкликна Юнас.

— Съгласен съм! — изсъска Халвур. — Сваляйте бързо долу килима и да приключваме!

— Като се замисля, не искам да го продавам. Местя се в друго жилище и предпочитам да го оставя за себе си. А и е твърде скъп за теб. Да си кажем честно — и двамата знаем, че не можеш да си го позволиш.

— Значи искате да го сложите във вашия дом, така ли? — рязко се обърна Халвур. — Добре, разбираемо е. Значи ще взема друг.

Погледна отново към стената и веднага посочи друг килим — в розово и зелено.

— Ще купя ето този — простичко заяви той. — Свалете го, моля, и ми дайте разписка.

— Струва четирийсет и четири хиляди.

— Чудесно.

— Дали?

Юнас все още чакаше със скръстени ръце, а зениците му бяха твърди като сачми.

— Надявам се да не премина всякакви граници, като те помоля да ми покажеш парите.

— Няма проблем — съгласи се Халвур. — В днешно време няма как да разбереш кой има пари и кой няма.

Бръкна в задния си джоб и извади стар портфейл от карирана изкуствена материя, с лепенка за затваряне, плосък като палачинка. Бръкна вътре и започна да дрънчи с монетите. Извади няколко и ги остави върху сгъваемата маса. Юнас направо не вярваше на очите си, докато младежът трупаше на малка купчина монети от пет и десет крони.

— Стига толкова — ядосано процеди той. — Достатъчно дълго ми губи времето. Изчезвай веднага!

Халвур го погледна почти обидено.