Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

Здесь есть возможность читать онлайн «Карин Фоссум - Дяволът държи свещта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Ибис, Жанр: Криминальный детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дяволът държи свещта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дяволът държи свещта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В малък норвежки град е изчезнало момче на двайсетина години - всеизвестният красавец Андреас.
Ден преди това двама младежи са нападнали жена с бебешка количка, за да й откраднат чантата. Оказва се, че вследствие на удара при падането от количката, бебето е починало.
Между двете на пръв поглед независими едно от друго събития има връзка. Но дълго време никой в полицейското управление не я вижда, дори инспектор Сейер...
Карин Фосум, наричана "норвежката кралица на криминалния роман", е родена през 1954 г. и живее в Осло. Нейните книги за инспектор Сейер са преведени на десетки езици, а голяма част са и филмирани. Носителка е на скандинавската награда за криминална литература "Стъкленият ключ" и на наградата "Ривертон", а през 2005 г. бе номинирана за най-престижната крими награда в света - ,,Златният кинжал" на Британската асоциация на писателите криминалисти.
През 2007 г. романът ,,Дяволът държи свещта" получи в САЩ Наградата за най-добър европейски криминален роман.

Дяволът държи свещта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дяволът държи свещта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Тя има ли деца? — попита спонтанно той.

— Много — кимна Андреас. — Пет или шест.

— Дявол да го вземе, трябва да има прекалено много място в такава жена?

Андреас вдигна прозореца и леко кисела усмивка се настани на устните му.

— I have seen things you wouldn’t believe. 5 5 I have seen things you wouldn’t believe. (англ.). — Виждал съм неща, на които няма да повярваш. — Бел.прев.

— О, значи…?

— Много, много по-дълбока, Зип.

* * *

Високо над града, обърната към реката, се намираше красива къща от началото на миналия век. Малко запусната, но зелената ламперия все още удържаше на времето и вятъра. Тук живееше художничката Анна Фен.

Една ранна лятна вечер тя обикаляше наоколо из големия пазар и наблюдаваше хората. Имаше тренирано око. „Повечето хора не са красиви“, мислеше си тя. Обикновено представляват случайна комбинация от елементи на двамата им създатели. Дълги ръце и крака от татко, но мънички длани и сгънала от мама. Почти никой не се отличаваше с хармонична цялост. Почти никой не правеше впечатление. Независимо от това тя знаеше, че не става въпрос дали човек е тежък или лек, груб или фин, а как се движи в пространството — със съзнанието кой е и с гордост за движеща сила. Или е натъпкан в нещо, с което не се самоопределя. И тогава в едно открито заведение видя Андреас да седи с приятел. Първото, което видя, бе, че той скучае. Животът не му беше достатъчен. Имаше нещо важно, което досега не бе открил. Не особено оригинално, това важеше за повечето хора. Но той не седеше там с втренчено изражение, въртейки постоянно глава след момичетата, или погълнат от въпроса дали пък някой не наблюдава тъкмо него. Седеше напълно спокоен, опънал дългите си крака под масата. Анна видя кожените обувки на фона на паважа и памучната риза на фона на светлата кожа; леко движещата се коса, тънките пръсти около чашата. Той почти лежеше в стола, опрян само на двата задни крака. Само това, че седеше по този начин, в перфектно равновесие, с риск да се преобърне и да си тресне главата в камъните, а все пак изглеждаше така отпуснат, така безразличен, така неуязвим, й направи впечатление. Огледа приятеля му. Не си подхождаха. И двамата бяха потопени надълбоко в по половин литър бира, но все още не пияни. Инак изглеждаха като повечето младежи. Не принадлежаха към никоя определена група, не бяха рокери, пънкари или контета, а обикновени момчета на малко под двайсет. Но Андреас притежаваше неангажирана елегантност и разкошна грива, дълга до раменете му. Тя се опита да си представи цвета. Ако смеси карминеночервено, печена сиена и светла охра и добави няколко отблясъка от слонова кост, тогава вероятно би го наподобила. Приближи се. Раздели лицето му на части, както правят художниците: челото, страните, очите, челюстта и осъзна, че той не е така поразително красив по класическия начин. Очите му бяха леко по-дълбоко разположени, носът — дълъг и тънък, извит, а към върха слизаше надолу към устата, леко по-малка от идеалната, но правилна и красива. Брадичката беше тясна и издадена. Над дясната вежда имаше белег по рождение, почти преминаващ навътре след границата на косата. Общият ефект беше силен. Невъзможно бе да го игнорираш. Беше слаб, с дълги крайници и освен това се отличаваше, въпреки възрастта си. Поигра си с мисълта как ли изглежда гол. Има нещо в младите момчета, което изчезва, докато се превръщат в мъже. Моментът, в който тялото се колебае преди последната крачка към тежестта на възрастния. Сега той се намираше там. Кожата му имаше отблясък, напомнящ сметана. Беше или студент, или момче на първата си нископлатена работа. И сигурно се нуждаеше от пари. За миг му обърна гръб. Взря се към една осветена витрина в рокля, която не можеше да си позволи. Не, бъди честна, прекалено къса е за теб, Анна! Засмя се на себе си и пак се обърна. Не искаше да го заговаря, докато са двамата, боеше се да не го изложи. Затова зачака търпеливо. Рано или късно един от тях щеше да отиде до тоалетната под пазара. Докато чакаше, тя го постави в позата, която веднага реши, че ще му подхожда. Това вяло, безразлично изражение също представляваше поза, броня, която използва. Приятелят му не го схващаше. Той изглеждаше по-млад и вероятно малко по-тъп. Освен това той внезапно стана и изчезна. Анна Фен бързо пристъпи към действие. Отиде до масата и се приведе.

— Аз съм художничка и винаги се нуждая от модели. Ако имаш интерес да спечелиш няколко крони, позвъни ми на този номер. Казвам се Анна.

Подаде му картичка с името и телефона си. Той не се изненада, но се взря в нея с известно любопитство. Взе картичката, погледна номера и я пъхна в джоба на голямата си риза, която беше широко отворена. Тя видя част от тесните му гърди.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дяволът държи свещта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дяволът държи свещта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Карин Фоссум - Не бойся волков
Карин Фоссум
Карин Фоссум - Не оглядывайся!
Карин Фоссум
Карин Фоссум - Глаз Эвы
Карин Фоссум
Фоссум Карин - Не оглядывайся!
Фоссум Карин
Карин Фоссум - Не поглеждай назад
Карин Фоссум
Карин Фоссум - Окото на Ева
Карин Фоссум
Карин Фоссум - The Whisperer
Карин Фоссум
Карин Фоссум - Hell Fire
Карин Фоссум
Отзывы о книге «Дяволът държи свещта»

Обсуждение, отзывы о книге «Дяволът държи свещта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x