Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

Андреас знаеше, че бащата на Зип е умрял преди много години, но не си спомняше как се казваше или как е починал. Въпреки че Зип беше безработен и постоянно муфтеше пари от него, на Андреас му харесваше компанията му и факта, че има кола. Колата, естествено, беше наследена от баща му, а майка му не умееше да шофира. Обаче тя плащаше бензина. Майката на Зип работеше на смени в някакъв дом и постоянно отсъстваше. Или работеше, или спеше. На приземния стаж имаха малка стаичка — убежище в моментите, когато нямаха пари. Беше приятно винаги да се мотаеш с един и същи човек. Зип беше предвидим и на него това му харесваше. И на последно място, но не и по значение: беше безопасно.

Нямаха кой знае какво да си дадат един на друг. И все пак висяха постоянно заедно. Всичко беше по-добре от самотата. Решеше ли Зип да привлече трети или четвърти човек в компанията им, Андреас го разубеждаваше. Твърдеше, че всичко ставало по-сложно, че нямало да им остане място за мацки в колата, а това все пак беше добър аргумент. Случваше им се понякога да възникне някое дребно разногласие, но то никога не прераствате в караница. Обикновено постигаха съгласие. Най-често Андреас успяваше да извърта конфликта в своя полза с такава ловкост, че Зип никога не разбираше. Случваше се да престъпят някои граници — незначителни неща. Веднъж измъкнаха стекове цигари и пари от един сейф в павилион. Друг път откраднаха кола. Акумулаторът на голфа падна, а идеята да се тътрят по улиците като някои ученици не ги привличаше. Но не караха дълго. Всъщност бяха сравнително страхливи. Не прибягваха до насилие и никога не бяха притежавали оръжие, но Андреас имаше нож, който беше получил като подарък за първото си причастие. Понякога висеше на колана му, скрит под ризата. Зип не обичаше да се заглежда в ножа. Случваше се да препият. Ножът висеше като махало пред тънкото бедро и беше така достъпен. Не че той провокираше някого или се оставяше да бъде провокиран. Образът му действаше по противоположния начин на хората, чувстваха се добре в неговата компания, отпускаха се, седяха и се взираха в светлите му очи. Но когато пиеше, се променяше. У него се надигаше някаква нервност и в ленивото момче се развиваше почти трескаво безпокойство. Тънките пръсти не можеха да стоят мирни, а пъплеха наоколо и опипваха всичко. Зип винаги се чудеше на това. Прекалеше ли с алкохола, неговите сетива бавно се притъпяваха и накрая му се доспиваше. А Андреас беше наистина странен. Той представляваше по-скоро някакво настроение, сякаш не присъстваше напълно. Не се оригваше, когато беше пиян. Не кашляше, не хълцаше. Всичко покрай него беше тихо. Освен това не миришеше на нищо. Зип използваше афтършейв „Hugo Boss“, стига да можеше да си го позволи, или дръпваше шишенце от „Cash & Carry“, когато му се отдадеше удобен случай. Андреас не използваше нищо. Винаги изглеждаше по един и същи начин, косата му никога не се омазняваше, винаги беше чист, но не прекалено, ще речеш винаги същият. Случваше се Зип да дойде и да го събуди в неделя предобед и той се появяваше по халат и не изглеждаше уморен. Очите му винаги бяха отворени. Косата — винаги еднакво дълга. Обувките му никога не се износваха. Беше странно.

Сега Андреас беше пред заплата. Заедно притежаваха главозамайващата сума от шейсет крони. Не стигаха дори за две бири.

— За какво мислиш? — попита изведнъж Андреас.

Зип направи гримаса.

— За Анита.

— Мамка му, намерил си за какво да мислиш.

— Какво имаш предвид?

Зип се нацупи.

— Та девойката е студена като камък.

— Имаш право.

Трябваше да погледне през прозореца, за да скрие лицето си.

— Колко патрона има в един пълнител? — попита беззвучно.

— Предполагам, че зависи. Защо?

— Мисля си за лицето й. Как изглеждаше преди това. Беше красива, нали.

Андреас вдигна рамене.

— Ако си достатъчно близо, пълнителят идва като един-единствен разкъсващ куршум. Говорих за малко с Роджър. Костта на носа стърчала и цялата челюст зеела. Едното око липсвало.

Дръпна си от цигарата.

— А Андерш? — продължи да разпитва. — Той нали е стоял зад Анита, когато се появил изстрелът. Горният му капак е бил целият перфориран.

Зип мълчеше и рисуваше картината пред себе си. Детайлите нямаха край. Мозъкът му гъмжеше от кадри от филми, забранени за лица под осемнайсет, широкоекранни, с дигитални звукови ефекти.

— По дяволите.

Андреас дигна очи към небето.

— От какво се оплакваш? Не беше сестра ти. That’s life, Zipp. All will be lost like tears in rain. 3 3 That’s life, Zipp. All will be lost like tears in rain. (англ.). — Това е животът, Зип. Всичко ще изчезне като сълзи в дъжда. — Бел.прев.