Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

Андреас цитираше Рой Бети 4 4 Рой Бети — герой от фантастичния филм „Блейд Рънър“. — Бел.прев. . Но Зип все още мислеше за Анита. Спомняше си смеха й, гласа и аромата. Спомняше си малкото зелено камъче на носа й. Всичко беше пръснато на парчета.

— Все пак съм спал с Анита. Странно е, като се замислиш — подхвърли тихо той.

— Има ли поне едно гърненце с мед в целия град, в което да не си си топвал нещото?

— Не, хе-хе. Не са много — подсмръкна така, сякаш носът му щеше да потече. — Робърт сигурно е бил обзет от самия дявол — промърмори. — Познавам го. Нещо сто процента е завладяло главата му.

— Така да го кажем. Беше напълно обсебен. Но не от дявола.

— Не?

— Боже Господи, човече. Беше мъртво пиян! Обладан от промилите. Мозъкът му беше парализиран. Изтощен, неспособен да отговаря за постъпките си и умопомрачително пиян. Ето ти го твоя дявол.

— Смятам да спра алкохола — обяви Зип мрачно.

При което Андреас избухна в смях, защото мисълта му се видя чудовищна. После всичко приключи. Атмосферата се разведри и Зип изхвърли кървавата картина от главата си. За кратко караха в мълчание.

— И вчера беше у Жената?

С ъгълчето на окото си видя бедрото на Андреас в светлите панталони.

— Да — отговори той.

Зип чу усмивката до себе си и молбата да не разпитва повече. Не представляваше някаква тайна. Беше му казал истината, че спят заедно. Или не беше? Изглежда само се подиграваше с него. Андреас се държеше толкова потайно, всъщност съвсем неразбираемо.

— Умът ми не побира как успяваш — засмя се Зип.

— Малко допълнителни крони — отвърна Андреас кратко. Гласът му не издаваше раздразнение, но все пак прозвуча предпазливо. — Нали постоянно си жаден.

И добави с огромен патос:

— Правя го заради нас, Зип.

Зип се опита да открие в думите му онова, което оставаше недоизказано. Андреас позираше на една художничка, която го рисуваше без дрехи. Опита се да си представи в каква поза — дали лежи на диван, или седи във фотьойл, или пък стои в някоя невъзможна престорена стойка. Не посмя да попита. Но любопитството го гризеше. Мисълта да захвърли дрехите си пред жена и да се остави да го наблюдават, докато стои напълно бездеен, предизвикваше в него единствено неприятно чувство. След това, разбира се, правили секс. Според думите на Андреас. И все пак, мислеше си той, какво ли е да стоиш неподвижно, докато някаква жена поглъща тялото ти до най-малкия детайл. Не че бе недоволен от себе си. Не беше дебел или прекалено малък, или нещо подобно. Но да те оглежда така жена.

— Проклетата картина ще бъде ли някога завършена? Ходиш там от месеци — Зип си дръпна по-здраво от цигарата. Не разбираше защо му се струва, че се приближава до нещо опасно. Същевременно нещо го теглеше натам. Хрумна му, че никога не е виждал Андреас разгневен. Винаги се държеше спокойно, говореше тихо и изглеждаше задоволително по същия начин. От единайсет години си бе все същият.

— Отнема година да създадеш добра картина — уточни Андреас, сякаш поучаваше някой малък дрисльо. Преплете краищата на шала си — подхождаше на ризата му.

— По дяволите, една година? Има да събереш още много сладости.

Зип изтръска цигарата си през прозореца.

— Представи си, че стане известна, и изложат картината, така че всеки да може да я види. В банката, например! Или в „Сага Кино“. Господи, това би ме довършило.

Зип изключи колата от скорост. Андреас наблюдаваше търпеливо червената светлина.

— Никой няма да ме познае — отвърна спокойно.

— О, така ли? Да не е нещо от рода на Пикасо, с уши от едната страна на главата?

От Андреас се разнесе уморен смях, издигнат над това безгранично невежество.

— Картината ще стане добра — заключи той просто.

— Колко е възрастна тя всъщност?

Андреас намигна благо.

— Достатъчно възрастна, за да владее повече изкуства от ученичките, с които ти се занимаваш.

Зип обожаваше подобен тип. Обожаваше всичко, намекващо за постиженията му в леглото, за които лично той имаше доста високо мнение. Ах!

— Кучи син — ухили се дръзко. — Възможно ли е едно хористче да научи някой и друг номер?

Именно тогава Андреас се обърна към него, точно когато светлината се смени с жълта. Измери Зип от горе до долу — от четинестата коса, която никога не искаше да легне, чипия нос и трапчинката на брадичката, закръглените бедра и неизменните му претенциозни дънки. ЛАСТИЧНИ. С малката си глава и силния торс Зип напомняше на онова, което всъщност представляваше. Бройлер. Започна да се поти. Андреас седеше и го преценяваше — тялото му, всяко дребно нещо. И ги отхвърляше. Зип нямаше да има шанс при Жената. Съжаляваше, че започна разговора. Винаги свършваше така. Опитваше се, но не стигаше до никъде. Мамка му, как няма пари за по едно! Тайно изучаваше приятеля си. Андреас имаше стил. Ходеше с широки панталони и свободни ризи. Нищо друго. Носеше мокасини, никога маратонки. През лятото навиваше ръкавите и разкопчаваше копчетата. Но никога не сменяше широките дрехи, светли и леки. Развяваха се около него, правеха го да изглежда по-слаб, с още по-издължени крайници. Зип, от своя страна, тъпчеше същия брой килограми, а именно седемдесет и три, в тениски и тесни дънки, които му седяха като чорапогащи. Отгоре носеше кожено яке — късо и широко в раменете, което обаче не му придаваше желаната атлетична форма. По-скоро изглеждаше като напомпан. Учудваше се, защото не беше дебел. Беше леко кривокрак и с негърско дупе, но това не се набиваше толкова на очи. Завиждаше на Андреас за неговия стил и елегантност, но не виждаше смисъл да му подражава. Ефектът нямаше да е същият. Не че му липсваха мацки. Но дори и там Андреас имаше надмощие. Пренебрегваше ги. С изключение на Жената. А той все още не знаеше колко е възрастна. Трийсет? Или повече? Четирийсет или петдесет? Зип имаше леля на петдесет. Мисълта го накара да настръхне. Жена на петдесет. С деца и прочие. Как ли изглеждат жените там, долу, след като са изкарали от себе си цяла камара малчугани? Със сигурност се различават от момичетата.