Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

Скаре погледна Сейер с най-сините очи на света.

— Някои са дръпнали по нещо. Не са злоупотребявали редовно, по-скоро е декадентско да изпушиш малко хашиш на празненство, а и не е голямо престъпление в наши дни. Накратко. Купонът свършил кошмарно: пиянство, караници, Робърт донесъл пушка и застрелял приятелката си право в лицето. Казвала се Анита, осемнайсетгодишна. Умряла моментално.

Спря и се загледа в чашата си с червено вино. Държеше я за столчето, не искаше да оставя отпечатъци от пръсти по самата чаша. Като цяло беше странно за какви неща се замисляше това момче.

— Обикновени младежи — обясни той на Сара. — Знам, звучи, сякаш са били шепа измет, търкаляща се по склона на обществото, но не е така. Всички работят или учат. Идват от добри семейства. Нямат криминални прояви.

Взе да върти виното в чашата.

— По някакъв начин е невъзможно да си го обясниш, нали? Освен ако не допуснеш, че нещо друго поема нещата в свои ръце. Нещо извън човек.

— Не можеш да виниш дявола — усмихна се Сейер.

— Не мога ли?

— Той не е ли официално изключен от норвежката църква? Като несъществуващ?

— Това е най-голямата грешка, допусната от хората — промърмори Скаре замислено.

— Защо? — поиска да узнае Сара.

— Ако не вярваме в него, не можем и да го разпознаем, когато внезапно се появи.

— Да обвиняваме дявола? За бога! Ще прозвучи чудесно в съда.

— Не, не — Якоб поклати глава. — Опитайте се да погледнете на нещата по следния начин. Срещаме дявола през цялото време. Въпросът е как се справяме с него.

Замълча за миг.

— Аз наистина не вярвам в дявола — усмихна се той. — Но понякога ме обземат съмнения. Например, когато видях снимката на Анита. По-точно останалото от нея. Или лицето на Робърт през прозорчето на килията в изтрезвителното. Той е добър човек.

— Ние сме и добри, и лоши, Якоб — уточни Сара. — Не едното от двете.

— Напротив. Някои са добри в същността си. Други са цинични. Говоря за един изначален основен тон във всекиго от нас. У Робърт той е добър. Не си ли съгласен, Конрад?

Напротив. Беше съгласен. И не го разбираше. Остана буден. Позволи си един час в повече. Сара и Якоб живееха в една и съща посока и щяха да си вземат общо такси. Той се потупа по бедрото — сигнал за кучето, че може да дойде и да легне в краката му. Мислите му течаха. Матеус, Сара, Якоб, Робърт и всичко, което се случва. Но животът в същността си не е лош. Червеното вино беше допринесло донякъде за оценката му, трябваше да го признае. Има всичко, от което се нуждаеше, и малко отгоре. Матеус се справя, всички са здрави, чувства се добре на работа. А Сара, лека-полека разбра и нея. Загледа се нагоре в снимката на Елисе. След като най-накрая в къщата беше тихо и никой не можеше да го види, той бавно й позволи да се приближи.

Ингрид Сейер също не спеше. Бе сложила Матеус в леглото в осем часа: пя му и оправи завивките му. После взе раничката му. Трябваше да провери дали учебниците и нещата за физкултура са на мястото си. Беше стегната здраво, каишките — закопчани на последната дупка. Занесе я във всекидневната. Отвори я. Прегледа учебниците, провери дали моливът е добре подострен, а гумичката, лепилото и ножичката са на място. Изпадна една сгъната бележка. Синкавата хартия не й бе позната. Навярно учителката й изпращаше съобщение.

ЩЕ НАПРАВЯ ТРИ ЧЕРВЕНИ ПРОРЕЗА В ГЪРБА ТИ И ЩЕ ГИ ПОСИПЯ СЪС СОЛ, ЗА ДА ЩИПЕ.

ГАДНА ЧЕРНИЛКА!

Както споменах, Андреас беше хубав. Имаше безупречна кожа — светла и гладка, с руменина по страните. И чиста. Винаги съм била наясно със значението на чистотата, научих го рано. И никога нищо около мен не е разхвърляно — нито вътре, нито вън. Вечер излизам, за да проверя. Съседите не са толкова прилежни. Виждала съм всичко при тях — от горни части на бански до мръсни чаши от кафе на масата. Сега не твърдя, че е катастрофа, но не го разбирам. Как могат да стоят на прозореца, да виждат мръсните чаши и все пак да заспят. Самата аз винаги се съобразявам, мисля, че е редно. Все пак не живеем сами.

Седя на червения стол и се вслушвам в мрака навън. Тихо е, но мисля, че понякога чувам някого. Своеобразно предупреждение за всичко, което е на път да се случи. Сякаш към къщата се приближава тих поток от учудени хора. Няма да липсвам на Ингемар, но той със сигурност ще свърши дължимото. Ще пусне съобщение във вестника. Ще извести и двете ми сестри, които са далеч оттук, но пишат за Коледа. Всичко е наред. Поддържаме контакт както другите.