Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

— Какво има? — попита тихо тя. В гласа й не се долавяше и следа от притеснение.

— Какво правиш? — запелтечи той.

— Почивам си.

Отправи му ослепителна усмивка.

— Вечерята е готова. Якоб звънна. Идва всеки момент.

„Мирише на хашиш — мислеше си Сейер. — Тук, във всекидневната ми. Познавам тази миризма, характерна е, не мога да я сбъркам“. Онемя напълно. Беше като каменна фея, като риба на сухо. Миризмата се стелеше тежко над цялата стая. Вторачи се диво в балконската врата, приближи се и я отвори. Беше така неописуемо изненадан, идиотски сащисан!

— Конрад — промълви тя. — Изглеждаш толкова странно.

Той се обърна бавно.

— Ъ, не. Хрумна ми нещо.

Гласът му звучеше необичайно. Опита се да помисли. Якоб ще пристигне всеки момент. Сара не изглежда надрусана, но не е изключено да й проличи. Якоб ще реши, че той знае и го одобрява, а не е така. Какво, по дяволите, да прави? „Тя е психиатър — мислеше си той. — Работи с тежко болни хора, мнозина съсипани тъкмо от наркотици — хероин и екстази. А е седяла тук и се е друсала. На дивана ми. Мислех си, че я познавам. Не, не е било така. Как е могло да й хрумне!“ На челото на Сейер се появи необичайно дълбока бръчка.

Изведнъж тя стана. Сложи ръце върху гърдите му и се вдигна на пръсти. Въпреки това не успя да го достигне.

— Изглеждаш толкова притеснен. Успокой се, моля те.

Усети единствено аромата на карамел от червилото й. Преглътна бързо и от гърлото му се чу едно леко щракване.

„Защо се превръщам в дете в ръцете на тази жена?“ — питаше се той. И каза високо с ръждясал глас:

— Мирише толкова странно?

Тя се засмя лукаво.

— Изпуснах цяло индийско орехче в мусаката и не го намирам.

Той заби поглед в краката си. Няма да успее да се изкъпе. Скоро Якоб позвъни на вратата. Свежият септемврийски въздух нахлу в стаята. Били Холидей пееше. Не знаеше дали още мирише, в стаята бавно захладняваше. „Норвежките закони — мислеше си той. — Съгласно норвежките закони…“ Звучеше абсурдно. Може да й каже всичко, но не и това. Изведнъж проумя, че тази жена има собствени закони. И въпреки това има по-висок морал, от когото и да е друг, когото познава. Почувства се като ученик. Даде си сметка, че не знае толкова много неща. Че съществува толкова много, което не е опитвал. Хората му бяха любопитни, искаше да научи повече за тях — кои са и защо са такива. Искаше му се да разбере, не бързаше да съди. Но сега усещаше в себе си някакво колебание. Тогава се позвъни на вратата. Сара отиде да отвори. Якоб беше наблюдателен, изобщо не бе някой хлапак, само така изглеждаше. Дали миризмата все още витаеше из стаята? Погледът му се спря върху снимката на Елисе на стената пред него. Усмихваше му се насреща. Нея нищо не я тревожеше. За миг я бе забравил, бе по-мъртва от обикновено. Все по-трудно извикваше образа й, гласа й, смеха й. Обзе го нова мъка, породена от това, че сега тя бе на път да изчезне по различен начин. Никога ли няма да свърши? Излезе на балкона. Харесваше пронизващия есенен въздух и ярките цветове. Допадаха му повече от лятото. Многократно вдиша и издиша. Помисли си, че трябва да тренира повече, не ставаше по-млад. И все пак оставаше му още от живота. Матеус щеше да израсне черен в един бял свят. Той трябваше да му помага. Сейер поклати объркано глава. Не разбираше тази внезапна тъга. Обърна се, когато Якоб Скаре се изправи до него.

— Мирише хубаво!

— Какво имаш предвид? — попита Сейер нервно.

— От кухнята — отговори Якоб.

Хранеха се, пиеха и говореха за работа. Сара разказваше истории от болницата „Варден“, където завеждаше отделение. Изобщо не й личеше да е надрусана, поне той не забелязваше. Но от време на време я поглеждаше изпод вежди и наблюдаваше Якоб по-внимателно от обикновено. Заради него проявяваше такава предпазливост. Дори да забележи нещо, никога не би казал. Дали самият той да не повдигне въпроса някой път, когато са насаме? Разсъждаваше по въпроса, а Якоб разказваше за едно убийство — доста гадно, но поне стара история, която се повтаряше постоянно с някои разминавания. Но Якоб искаше да разговаря със своя господ. Опитваше се да намери смисъл в нещо, лишено от смисъл. Защото наистина смисъл нямаше. Никакъв умисъл, нито зачатък на план, който да ги отведе до нещо добро. В това Сейер беше почти сигурен.

— Група младежи си направили парти. Преминало по обичайния начин. Момчетата набавили пиенето, взели момичетата от вкъщи. Едно от момчетата, Робърт, живеел в апартамент под наем. Имал и стереоуредба. Собственикът отсъствал, идеална възможност. Идеята била да се напият, да сгащят някое момиче, да го прибавят към бройката си и да се хвалят на другия ден.