Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

Зип и Андреас бяха заети да изпият парите й. Зип се бе прегърбил като старец — явно случката му беше дошла в повече. Андреас седеше и се клатеше на стола — това беше неговата мълчалива демонстрация. Който пръв споменеше детето, щеше да развали вечерта. Сполетя ги нещо противно и непредвидено.

Целяха бърз и чист ход, който да приключи за секунди. Туп! Четиристотин крони. Без пострадали.

Андреас изучаваше вентилатора на тавана. Въртеше се бавно и му напомняше за един, който харесваше. Пиха още. Търпеливо чакаха опиянението да се спусне над челото като хладна кърпа. Малко по малко с напредването на времето животът ставаше по-добър, момичетата по-красиви, бъдещето по-светло. Зип избърса пяната от горната си устна. И след това от него се изплъзна:

— Какво, мислиш, е станало с детето?

Андреас изпусна голяма, отегчена въздишка. Остави безшумно чашата си.

— Бебетата са меки като гума. Черепът им още не е зараснал, еластичен е.

Срещна изплашените очи на Зип.

— Искам да кажа, че се състои от меки пластини, които се приплъзват една над друга при натиск. Хитро, нали?

— Блъфираш!

Зип зашари с поглед. Андреас винаги имаше отговор, но не се колебаеше и да излъже. Същевременно той точно това и искаше. Отговор на всяка цена. Жената с количката се оказа лош избор. Бирата продължаваше да си е все така хубава, не беше това. Но детето, мамка му, та то беше просто едно вързопче. Стисна ръба на масата в опит да успокои сърцето си. Все още го виждаше пред очите си. Смешна топка от син плюш на път към пропастта. Как се клатеше и подскачаше надолу, и изведнъж се удари силно в един камък, наклони се и се преобърна. Малките ръчички се бореха безпомощно. Празен павилион, изоставена кола, по дяволите, не значеха нищо. Но жив човек!

— Ако се е случило нещо, утре ще го пише във вестника.

— Престани, Зип. Сега разпускаме!

Андреас отново впи поглед във вентилатора. Движеше се бавно и не успяваше да разгони дима. Но му харесваше движението, постоянната скорост, големите перки като ротор под тавана. Гледката го накара тихо да си затананика известната песен на „Доорс“. „I will never see you again, my friend“ 6 6 I will never see you again, my friend. (англ.). — Никога повече няма да те видя, приятелю. — Бел.прев. .

Зип прочисти гърло.

— Ще гледаме филм след това. У нас. Окей?

Погледна умоляващо Андреас. Имаше нужда да забрави случката при морето. Три-четири бири, екшън филм и в леглото. Скоро щеше да е зад тях. Отсега нататък ще се придържат към павилионите.

— „Блейд Рънър“ — отсече Андреас. — Ако го имат.

— Не, не този. Не пак!

— Нищо не разбираш. „Блейд Рънър“ е най-добрият.

Андреас махна с ръка.

— Гледал съм го няколко пъти — оплака се Зип. — Знам какво се случва.

— Тази вечер ще се случи нещо друго — обеща Андреас. — Този филм живее собствен живот. Слой след слой. Иска се време да възприемеш всичките.

Зип се натъжи и изпразни чашата.

— Та нали и ти се развиваш, човече? Това ти е проблемът — Андреас избърса мокрия кръг на масата, останал след чашата, — не разбираш, че времето тече.

Зип направи гримаса. Андреас се бе пристрастил към „Блейд Рънър“. Беше го гледал сто пъти и не му омръзваше. Постоянно го цитираше. Огледа посетителите в кръчмата. Обикновено успяваше да привлече погледа на някое момиче, освен ако не седеше прекалено далеч. Мигновено почувства гъдела в слабините си. Обичаше този гъдел, който забързваше кръвта му и замайваше главата му. Едно момиче гледаше към него. Андреас проследи погледа му и вдигна театрално очи към небето. Девойчето беше дребничко, с прилепнали дрехи; раиран пуловер, прекалено къс при талията, така че коремът се виждаше заедно с мъничка халка на пъпа. Циците й стърчаха като гумени топки.

— Желе — прецени Андреас. — Мамка му, днес има толкова много лайна под дрехите на момичетата.

— Не ме интересува какво е — ухили се Зип, — само да ми даде да ги помачкам. Не разпознаваш истинските от фалшивите, не и при толкова млади момичета. Онази, твоята Жена — продължи, — обзалагам се, че циците й висят. Нямаш представа как изглеждат гърдите на младите момичета. Време е да провериш как стоят нещата. Тя е с приятелка. Виж, идва. Мисля, че е била до тоалетната и си е сменила всекидневната превръзка. Познавам този тип момичета. Подмокрят се само като ги погледнеш.

Андреас огледа приятелката с безжизнен поглед. Зип не беше в състояние да го види, но момичето го видя — липсата на интерес в светлите очи. Обърна им гръб, явно обзета от нерешителност, поради факта че не е направила впечатление.