Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Кажете си истината, Марш! — изрече най-после Стрикланд. — Защо не дойдохте при нас оная вечер?

— Изпитвали ли сте някога страх? — отвърна веднага авантюристът, като извади цигара от едно много измачкано пакетче. — Аз съм изпитвал! Щом узнах тайната на мистър Смит, единствената ми мисъл беше да се прибера вкъщи и да се скрия като заек! — И довърши, потръпвайки: — Сигурно и днес щях да си стоя така, ако не бяха двете хиляди лири стерлинги!

Стрикланд стана:

— All right! Дано да казвате истината, Марш, и дано да намерим мистър Смит в бърлогата… Мордонт, обадете се по телефона в полицейското управление и съобщете на Милрой. Искам до един час полицейски кордон около Ръсъл Скуеър!

Когато двамата детективи навлякоха отново мушамите си и тръгнаха към вратата, Тоби Марш се прокашля тихо и сдържано.

— Тъкмо се сетих, gov’nor… Боя се, че пропуснах да ви съобщя една подробност…

Стрикланд неволно се почувства обзет от странно усещане.

— Наистина ли? — промърмори той, — Каква?

Тоби Марш се разсмя:

— Сто на едно, че няма да се досетите!… Номер 21 на Ръсъл Скуеър е семеен пансион!

Мисиз Хобсън (Валери), в пола от бледолилава тафта, се приближи до прозореца и хвърли поглед към Ръсъл Скуеър, все още спящ в тихата утрин. Мътните светлини на уличните лампи предвещаваха още един мъглив ден, следователно ден, през който доктор Хайд нямаше да си отвори устата, но мистър Андреев щеше да пълни къщата с гръмкия си смях…

Мисиз Хобсън се дооблече, оправи леглото си и излезе от стаята с шумолене на коприна. Тя ставаше винаги в шест часа, за да отвори шкафовете, да обсъди менюто с готвачката, да подкани камериерката да работи по-чевръсто.

Стълбището беше тъмно, тихо, лъхаше хлад като от кладенец. Ала мисиз Хобсън, макар и да обичаше много да се позовава на женската слабост, никак не се боеше от тъмнината и тишината!

— Добър ден, Дафни — каза тя, влизайки в кухнята с връзка ключове в ръка. — Къде е Мери?

Готвачката извърна с мъка стоте си кила от печката, която тъкмо палеше:

— Добър ден, мадам. Тя спи още, мадам. The bagpipers 17 17 Отрудените хора (англ.). — Б.пр. все не успяват да събудят тия млади!

Ала този аргумент, изглежда, не подейства на мисиз Хобсън, защото тя тръгна веднага към вратата:

— Аз ще успея!… А, добре че се сетих, Дафни, не чухте ли нищо тази нощ?

— Тази нощ ли, мадам?

— Към два часа сутринта някой слезе на партера и се върна чак след час и половина… Бих искала да зная кой е!

— Сигурно доктор Хайд, мадам, или пък мистър Колинс. Той все се оплаква, че не може да мигне до зори.

Мисиз Хобсън се канеше да излезе. Готвачката се завайка:

— Нямаме вече kippers 18 18 Пушена риба (англ.). — Б.пр. , мадам, и не знам какво да сложа за обед. Да направя ли един kidney-pie 19 19 Пудинг с бъбреци (англ.). — Б.пр. ?

Но мисиз Хобсън, повдигайки полата си с две ръце, беше вече на стълбището. Тя се изкачваше бързо, стъпвайки предпазливо по средата на стъпалата, за да не смущава съня на пансионерите си. На втория етаж обаче, пред стаята на мистър Андреев, забави крачка. Чак на стълбището се усещаше миризма на navy cut 20 20 Сорт тютюн, популярен сред моряците; марка цигари. — Б.пр. .

„Сигурно пак е пушил до полунощ — помисли мисиз Хобсън — и е заспал на затворен прозорец.“ Нейните размишления стигнаха дотук, но те породиха едно заключение, което нямаше нужда да се формулира, за да разпали сърцето ѝ:

— Трябва му жена, която да го разбира! Навеждайки се, тя взе чифта обувки, сложени пред вратата (мисиз Хобсън винаги чистеше сама тези обувки), и се качи в мансардата на Мери.

От дребничката камериерка, обърната към стената и завита до очите, се виждаше само копа сламеножълта коса. Мисиз Хобсън отвори таванския прозорец и вече протягаше ръка към леглото, когато вниманието ѝ бе привлечено от една фотография, заемаща почетно място на тоалетната масичка, между гребена с изпочупени зъбци и тоалетната кутия, инкрустирана с раковини. Беше снимка на наконтен млад мъж, застанал гордо пред една френска градина. Мисиз Хобсън я взе и погледна от обратната страна. Младият човек, чийто почерк и правопис бяха еднакво неуверени, изразяваше там любовта си с две пламенни изречения.

— Добър ден, мадам — произнесе в този момент един слаб, пресипнал глас. — Май не съм чула будилника.

Мисиз Хобсън се обърна с пламнали бузи.

— Какво е това? — запита тя в отговор.

— А, това ли?… Годеникът ми, мадам…