Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

Приблизително по същото време в един строг кабинет с изглед към кея Виктория сър Кристофър Хънт, главен началник на полицията, от дясната страна на когото стоеше помощник-комисарят Прайър, слушаше нетърпеливо главния инспектор Стрикланд, който му докладваше за разговора си с Тоби Марш.

— По-кратко, Стрикланд! — каза той внезапно. — Какво научихте в крайна сметка от този тип?

— Той твърди, че предишната вечер се е намирал на Сътън Стрийт и е проследил мистър Смит — продължи Стрикланд невъзмутимо.

— Докъде?

— До покрайнините на Ръсъл Скуеър. Там мистър Смит внезапно изчезнал… Тоби Марш настоява обаче, че го настигнал навреме и го видял да влиза в номер 21.

Сър Кристофър се помъчи да се овладее:

— Well! А вие какво направихте?

— Помолих инспектор Мордонт, който ме придружаваше, да телефонира на груповия началник Милрой, за да събере незабавно достатъчен брой полицаи и да обградят Ръсъл Скуеър.

— Значи сега никой не може нито да влезе в номер 21, нито да излезе оттам?

— Напротив, сър Кристофър. Няма да видите нито един полицай в радиус от двеста метра.

Главният началник на полицията насмалко не подскочи.

— Не разбирам! — промърмори той и въпреки усилията, в гласа му се долавяше смътна закана.

— Инспектор Мордонт едва бе телефонирал — обясни Стрикланд, — когато Тоби Марш ми даде едно ново сведение от изключителна важност. Номер 21 на Ръсъл Скуеър, съобщи ми той, е семеен пансион.

— Damn 23 23 По дяволите (англ.). — Б.пр. !

— При това положение сметнах за необходимо да изменя плана си и да дам на Милрой друго нареждане.

— Момент! — прекъсна го сър Кристофър. — Под наблюдение ли е тази къща или не е?

— Под наблюдение е, сър. Но от цивилни инспектори, не от полицаи.

— И вие им наредихте да оставят обитателите ѝ да излизат и да влизат свободно?

Стрикланд призна, че е така.

— Но това е лудост! — избухна сър Кристофър. — Мистър Смит може всеки момент да им се изплъзне!

Без ни най-малко да се смущава, груповият началник бръкна в джоба си и извади оттам един лист, който сложи пред главния началник на полицията.

— Ето имената на инспекторите, натоварени с наблюдението — каза той с небрежен тон. Хвърлете му един поглед, ако обичате. Ще се убедите, че можем да им се доверим.

Сър Кристофър отблъсна гневно листа:

— Не ме интересува! Как! Неочаквано ви се удава случай да, разберете къде се крие мистър Смит, а единственото нещо, което ви идва наум, е да наредите да бъде наблюдавано тайно свърталището му? Тайно!… Но вие би трябвало да бъдете там, да се ровите в миналото на всички до трето коляно!…

Стрикланд понечи да стане:

— Така ли мислите, сър?

Той беше толкова спокоен и същевременно толкова самоуверен, че сър Кристофър внезапно омекна:

— Слушайте, Стрикланд, обяснете ми по-ясно! Познавам ви достатъчно и зная, че не сте действували така без сериозна причина.

— Благодаря, сър. Отначало и аз като вас мислех да отида на Ръсъл Скуеър 21 и да подложа на редовен разпит всичките му обитатели. Струваше ми се, че убиецът — дори името Смит да е псевдоним — не би могъл да ни мами дълго. А после си рекох, че нито един от десет пансионера не би бил в състояние да ми представи приемливо алиби. Помислете! Първото престъпление е извършено на 10 ноември миналата година, а последното — точно седемдесет и седем дена по-късно. Можете ли да ми отговорите, ако ви запитам ребром, какво сте правили на 18 ноември в девет часа вечерта?

— Вероятно не — призна главният началник на полицията. — Но в случая едно-единствено алиби — защото се касае за низ от престъпления, извършени от едно и също лице — може да се смята като неоспоримо доказателство за невинност.

— Да речем, че успеем да изключим половината от пансионерите — а това не е никак сигурно, — как ще открием нашия човек между останалите?

— А оръжието, с което е извършено престъплението? Мистър Смит навярно го държи у себе си или в стаята си.

— Той не би извършил такава грешка, сър. Склонен съм да мисля по-скоро, че го крие на място, до което всички пансионери имат достъп.

— Тоя Тоби Марш не каза ли точно в колко часа е видял мистър Смит да влиза?

— Каза. Било според него около деветнайсет часът и двайсет минути.

Сър Кристофър изръмжа, а Стрикланд продължи:

— Разбирам мисълта ви, сър. Вие си мислите дали не може да бъдат разпитани обитателите на номер 21 в колко часа са се прибрали завчера вечерта. Но в един пансион всички — или почти всички — се прибират за вечеря.