Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

Не бе направил и десет крачки по улицата, когато една ръка — на човека с криминалните романи — го задържа.

— Мосю Жюли?… Аз съм инспектор Биърд от Ню Скотланд Ярд.

Пауза. После:

— Ще ви помоля да дойдете с мен.

За миг мосю Жюли помисли, че е станал жертва на груба грешка. Той промърмори бързо:

— Да дойда с вас ли!… Но къде? И защо?… — Инспекторът повика такси и отвори вратичката.

— Заповед на главния комисар — отговори той сдържано. И тъй като „клиентът“ му запротестира плахо, запита: — Нали вие сте мосю Жюли, професор в Научния институт в Париж?

— Да. Но…

— В такъв случай качвайте се.

Професорът се предаде.

— След вас! — каза той машинално.

— Не, след вас!

Пътуваха мълчаливо. Инспекторът бе потънал сякаш в дълбоки размишления — всъщност той не мислеше за нищо — и мосю Жюли не посмя да го разпитва.

Но когато колата спря, професорът се раздвижи:

— Какво искате от мен? Ако се отнася за документите ми…

Другият поклати отрицателно глава, плати за таксито и без дори да провери дали мосю Жюли върви след него, потъна в мрачната сграда на столичната полиция.

Мосю Жюли побърза да го последва. Сега, когато си бе сложил главата в торбата, той за нищо на света не би изпуснал нито за миг своя водач.

Оня се качи на първия етаж, свърна наляво, после надясно, сетне пак наляво и накрая се спря толкова внезапно, че мосю Жюли едва не заби глава в мощния му гръб.

След миг — когато инспекторът почука на една врата и някакъв рязък глас извика да влязат — професорът се озова пред висок слаб човек с изострени черти, който се поклони вежливо, щом го видя:

— Господин професор Жюли? Седнете, моля. Казвам се Прайър и съм помощник-комисар.

Мосю Жюли седна на крайчеца на един стол.

— Извинявам се — продължи събеседникът му за малко неучтивия начин, по който ви повиках в този кабинет. Но трябва да се действа бързо и не можех да избирам средствата!

Той сключи пръсти, кръстоса крака и като гледаше професора с интерес, запита, без много да му мисли:

— Вие не може да не знаете кой е мистър Смит?

Мосю Жюли се облещи:

— За какъв Смит става дума? Доколкото съм осведомен, в Лондон има няколко хиляди смитовци…

Робърт Прайър — Робин за близките си — се наведе напред:

— Става дума за оня Смит, който за единайсет седмици е убил седем души, за да ги ограби.

— Разбирам! — каза мосю Жюли. Прокашля се. — Сигурно съм чел нещо за това през последните дни…

— Положително! Вестниците гъмжат от описания на престъпленията му, престъпления, на които напразно се опитвахме досега да сложим край.

— С една дума нещо като Джек Касапина? — подхвърли мосю Жюли.

Поведението му не оставяше никакво съмнение за неговите чувства: той влизаше в положение.

— И така може! Горе-долу с тази разлика, че мистър Смит изглежда напълно уравновесен.

— А сега ми позволете да ви задам един по-директен въпрос. Да предположим, че се озовете на улицата лице срещу лице с мистър Смит, какво ще направите?…

— Бога ми, аз… Такава среща е твърде невероятна. Смятам, че…

— Ще извикате за помощ?

Мосю Жюли съвсем не бе имал предвид подобно решение. Все пак се улови като удавник за сламка:

— Естествено да! Ще извикам за помощ!

— Много смело от ваша страна! — изтъкна комисарят. — Ами ако живеехте в едно и също жилище с мистър Смит?

— Ако аз…? Това изглежда още по-невероятно, нали?

— Ще уточня. Да предположим, че живеете с него в един и същ семеен пансион?

— В такъв случай ще се преместя!

Робин не очакваше точно такъв отговор. Все пак се постара да не се издаде.

— Да не искате да кажете…? — разтревожи се вече професорът.

— Именно!

Пауза.

— Не може да има никакво съмнение по този въпрос. Мистър Смит живее точно като вас на Ръсъл Скуеър 21. Един свидетел го е видял да влиза там след последното си престъпление.

Мосю Жюли извади от джоба си една карирана кърпа и обърса челото си:

— Но това е ужасно! В Лондон има хиляди семейни пансиони и да попадна точно на този!

Помощник-комисарят си позволи да се усмихне:

— Вярвате ли в провидението? Аз вярвам. Защото вие сте единственият човек, способен да ни помогне.

— Аз да ви помогна!

— Ето как. Знаем, че мистър Смит е избрал да се настани на Ръсъл Скуеър 21. Но не знаем истинската му самоличност. Освен това липсват ни доказателства, за да го арестуваме. Разчитаме на вас да ни предоставите тези доказателства.

— На мен?…

Помощник-комисарят наклони глава: