Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Мистър Андреев… — продължи сър Кристофър. — Сигурно е руснак?

— Да… и както вероятно ще си спомните, след онези две престъпления, извършени на Бъдни вечер, се говореше, че мистър Смит сигурно не е англичанин…

— С други думи имаме първия заподозрян! Едър и як ли е?

— Предполагам, сър.

Сър Кристофър продължи да чете списъка:

— Доктор Хайд… Обзалагам се, че и той е подозрителен, а?…

— Да, сър. Доктор Хайд не упражнява професията си вече от няколко години и явно никой не знае отде е дошъл.

— Майор Феърчайлд… Бивш офицер от индийската армия, нали?

Сър Кристофър започваше да се забавлява:

— Съмнявам се, че той може да бъде нашият човек!… Остават мистър Колинс и професор Лала-Пур. Какви са те?

— Вторият е нещо като индийски фокусник, чието име фигурираше преди няколко седмици на афиша на „Колизеум“. Колкото до мистър Колинс, той продава радиоапарати.

Сър Кристофър подчерта тези две имена, както бе подчертал мистър Крабтрий, мистър Андреев и доктор Хайд.

— Няма съмнение — каза той, — според мен остават само жените и майор Феърчайлд…

— Моля да ме извините, сър — прекъсна го Стрикланд. — В списъка би трябвало да има още едно име, защото мисиз Хобсън очакваше тази сутрин нов пансионер.

— Кой е той?

— Французин на име Жюли.

Сър Кристофър и помощник-комисарят се спогледаха многозначително.

— Излишно е да търсим повече! — реши първият. — Представете мосю Жюли, Стрикланд. Ето човека, който ни трябва.

— Така ли мислите, сър? Той е професор по египтология в научния институт в Париж.

— Толкова по-добре.

Груповият началник се канеше да си тръгне. Сър Кристофър го върна.

— Вие се оказахте прав, Стрикланд! — призна той чистосърдечно. — Вашият подход е за предпочитане. Но наредете на хората си да се показват колкото се може по-малко.

— Можете да разчитате на това, сър — каза Стрикланд.

В пансиона „Виктория“ един човек стоеше прав в читалнята. Той се намираше точно до прозореца и като подръпваше с два пръста пердето, гледаше навън, без да помръдва.

„Вече“! — мислеше той.

Мислеше за оня bobby 24 24 Полицай (англ.). — Б.пр. , който преди два часа бе дошъл да разпитва мисиз Хобсън под някакъв смешен претекст.

Мислеше за ония хора, които се разхождаха по площада с привидно равнодушен вид.

В края на краищата инстинктът му никога не го лъжеше.

Къщата беше под наблюдение.

Трудно бихте намерили двама души, които да гледат на една страна или на един град по един и същи начин. Например Лондон… За едни това значи Пикадили Съркъс 25 25 Площад в Лондон, в който се събират пет търговски улици. — Б.пр. и неговия букет от светещи надписи; за други — някоя приятелска къща в Блумсбъри 26 26 Лондонски — квартал, в който живеят много художници, писатели и студенти. — Б.пр. или Белгрейвия 27 27 Моден лондонски квартал, в съседство с който се намират Бъкингамският дворец и Хайд Парк. — Б.пр. ; за трети — Ротън Роу 28 28 Алея за ездачи на коне в лондонския Хайд Парк. — Б.пр. с неговите амазонки или Челси 29 29 Лондонски квартал на северния бряг на Темза. — Б.пр. — с брулените от вятъра кейове.

За мосю Жюли Лондон беше Британският музей. Откровено казано, когато реши да прекоси Лaманша, столицата на Англия го привличаше по-малко от древния Египет.

Ето защо, след като погълна и последната хапка пудинг, той се информира от мисиз Хобсън дали трябва да поеме надясно или наляво, за да стигне до, Грейт Ръсъл Стрийт, и излезе като човек, който се бои да не изпусне влака. Той бе писал от Париж на директора на музея да му разреши да прегледа още в деня на пристигането си интересуващите го трудове.

Когато влезе в музея, изпита желанието да хвърли един поглед на сбирките. Но реши, че е по-добре да отложи това и да се заеме с изучаването на Дж. К. Старк-Хардинг. Забърза към библиотеката, попълни един фиш и отиде да седне между някакъв стар господин, който си подрямваше, и двойка млади хора, долепили русите си глави над Шели.

Твърде съсредоточен, той не забеляза поведението на един човек, влязъл само миг след него, който, пренебрегвайки поставените му на разположение около два милиона тома, дръзна да извади от джоба си криминален роман.

Читалнята се затваря в шест часа. В шест без една минута мосю Жюли се раздели със съжаление с „Меямун и хититите“ и напусна музея, следван от цяла процесия царствени сенки, носещи нагръдници и митри.