Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Всеки агент, изпратен на номер 21, непременно би събудил подозрението на престъпника. Но вие — не! Вие пристигате от Франция, никой не може да ви подозира и в най-малката връзка със Скотланд Ярд. Според думите на самия сър Кристофър Хънт вие сте човекът, който ни трябва!

От противоречивите чувства, които вълнуваха мосю Жюли, възмущението взе връх:

— Всеки да си гледа работата! Аз дойдох от Париж, за да довърша един труд, нещо изключително за историята на египтологията: „Царете на Тива“… А не да гоня убийци!

— Ние не искаме нищо необикновено или много опасно от вас. Достатъчно е да наблюдавате пансионерите на мисиз Хобсън и всеки ден да ни осведомявате. Разбирате какво имам предвид: в колко часа излизат, в колко часа се прибират, в общи линии онова, което си говорят по време на храна, и тъй нататък.

— С една дума искате да ви служа за доносник?

Помощник-комисарят се престори на обиден:

— He исках да кажа това. Разгледани като цяло, престъпленията на мистър Смит представляват много сериозен обществен проблем. Следователно не бива да оставате безразличен към тях.

Мосю Жюли почерпи смелост от страха си, за да бъде твърд. Той стана:

— Вие се лъжете. Подобна работа засяга единствено полицията.

Робин реши да изиграе козовете си:

— Слушайте, господин професоре… Нужно ли е да ви припомням за приятелските връзки между нашите две страни, за взаимната помощ, която си оказват от трийсет години? Нужно ли е да наблягам на факта… — (помощник-комисарят претегли думите си)… — че вие ще направите на английската полиция една услуга, за която правителството — освен че ще ви даде голяма награда — ще съумее да ви се отплати както подобава?…

Последният довод, изглежда, направи благоприятно впечатление на мосю Жюли. Той виждаше вече как се връща при колегите си и на бутониерата му грее още една лентичка. Но това не трая дълго.

— Аз… ще си помисля! — каза той. — Говоря много лошо английски и …

— Говорите и разбирате достатъчно, за да можете при случай да доловите някоя фраза, която би компрометирала нейния автор или би насочила нашите дирения. Имайте предвид, че номер 21 е обкръжен от полицията. Достатъчно е да кажете една дума, да направите един жест, ако се намирате в… трудно положение, за да ви се притекат на помощ.

Мосю Жюли се оттегляше неусетно към вратата.

— Ще си помисля! — повтори той. — Изучаването на Дж. К. Старк-Хардинг и на Селиър ще ми отнеме цели осем дена, разглеждането на сбирките — четири или пет. А отпуската ми…

Помощник-комисарят също стана и заобиколи бюрото си със ситни стъпки от страх да не накара събеседника си да хукне:

— Неприятно ми е, че настоявам. Трябва ми отговор веднага. Убиецът — ако не бъде следен — всеки момент може да ни се изплъзне, да извърши ново убийство…

— Ще си, помисля — повтори мосю Жюли.

Той се върна с такси, прехвърляйки наум думите на помощник-комисаря. Колкото повече се приближаваше до Ръсъл Скуеър, толкова по-неубедителни му се струваха.

Във вестибюла на номер 21 случайността го срещна с мисиз Хобсън. Тя отиваше към кухнята. Той я спря.

— Много съжалявам, мисиз Хобсън, но независещи от мен обстоятелства ме принуждават да ви напусна.

— Ах! Кога?

— Аз… Още тази вечер.

Мисиз Хобсън не вярваше на ушите си.

— Да не би нещо да не ви е харесало? — запита тя бързо.

— Не, не…

— Или някой?

— Не, не! — повтори мосю Жюли.

И се завтече да стегне куфарите си… за своето последно пътуване.

Когато Тюлената принцеса се появи, всички ахнаха. Тя напомняше за нещо съвсем бяло: снежинка, лебед, облаче. Само гувернантката ѝ намери за какво да я смъмри. „Прекалено много дантели имате, принцесо! — рече тя намръщено. — Прекалено много дантели!“ А папагалът Йохан веднага повтори на немски: „Zuviel Spitzen, Prinzessin! Zuviel Spitzen!“

Мис Холанд затвори ученическата тетрадка, в която пишеше по цял ден, и вдигна благите си късогледи очи. Обикновено тя молеше за мнение мисиз Хобсън. Но тази вечер бе принудена да се обърне към майор Феърчайлд.

Тъй като той се бавеше да се изкаже, тя заговори първа:

— Не ви ли харесва?

Майорът засука мустаците си:

— Общо взето, да! Аз не бих атакувал армията на генерал Кип от десния фланг, но това е въпрос на преценка. Накрая обаче вие се впускате смело в неправдоподобното. Никога не съм чувал да има папагал полиглот!

Мис Холанд изгледа майора неуверено.

— В приказките винаги липсва малко правдоподобност — оправда се тя, — пък и Йохан не е папагал като другите.