Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Мосю Жюли не се страхува от нас… а от мистър Смит!

Внезапно настъпи дълбоко мълчание. Престъпленията на мистър Смит бяха забранена тема за разговор в пансиона „Виктория“, откакто се бе развихрил един злополучен спор между доктор Хайд и майор Феърчайлд. Само мистър Андреев можеше да се осмели да я засегне.

Мосю Жюли бе оставил ножа и вилицата си.

— Какво искате да кажете? — измънка той, мъртвешки блед.

— Уважаеми господине!… — Руснакът сияеше усмихнат: — Нима искате да ни уверите, че не знаете кой е мистър Смит?

Мосю Жюли се помъчи да запази спокойствие:

— Касае се за един ловък престъпник, нали?

— Кажете по-добре: най-ловкия, с когото Скотланд Ярд е имал работа досега. За два месеца и половина той е взел седем жертви.

Мосю Жюли сметна за благоразумно да прояви известно любопитство. Не биваше да се показва твърде осведомен за мистър Смит.

— К… Как действува той? — запита със слаб глас.

А погледът му скачаше ужасен от лице на лице. Кое от тях беше на убиеца?

— Той броди из мъглата — обясни любезно мистър Андреев, — проследява тихомълком някой минувач, настига го на пусто място, вдига ръка…

— Не мога да разбера — прекъсна го тъкмо навреме мис Поутър — как нашият убиец успява да различи минувачите с пари от ония, на които джобовете им са празни.

— Според мен не обръща внимание на външността!

— Сигурно тя често го разочарова.

— Затова наваксва с количеството.

— Pp… работи серийно! — вметна мистър Колинс.

— Точно така!

Мистър Андреев запали цигара:

— За да се уверите, достатъчно е да сравните стойността на откраднатите суми. Мистър Бърман например, когато бил нападнат на 10 ноември, току-що бил изтеглил петстотин лири-стерлинги от банковата си сметка. Мистър Дъруент, от друга страна, имал дванайсет шилинга и шест пенса. Така се получава средното!

— Изглежда, отлично сте осведомен! — промърмори майорът.

— Можех и да не бъда толкова осведомен.

— Смятате ли, че мистър Смит се намира между вашите приятели?

Облягайки се на стола си, руснакът се разсмя гръмогласно. „Същински казашки смях!“ — помисли си майорът.

— Нещо повече! Аз съм мистър Смит!..

— Боже небесни!

Мисиз Хобсън, цялата пребледняла, бе сложила ръка на сърцето си:

— Със съжаление трябва да ви напомня, мистър Андреев! Но има въпроси, с които шега не бива!

Руснакът не можеше да пропусне такъв добър случай да целуне ръката на домакинята.

— Простете ми! — каза той, проявявайки най-искрено разкаяние. — За нещастие това са единствените шеги, на които се смея с удоволствие.

А мосю Жюли, неспособен да слуша повече, се бе втурнал към вратата. На прага се обърна.

— Извинете ме — измънка той, — но крайно време е да тръгвам. Погрижихте ли се за сметката ми, мадам Хобсън?

— Мери ще ви я донесе след малко.

Всички наставаха от масата и повечето от пансионерите, минавайки в салона, наобиколиха лампата. Мистър Андреев взе от едно чекмедже интересно везмо върху канава, което бродираше по един час всеки ден. „Нищо друго не пречиства така душата!“ — отговаряше той на присмехулниците. Майор Феърчайлд обсеби вечерните вестници, а мисиз Крабтрий се залови с пасианса от три колоди по петдесет и две карти, който не довършваше дори веднъж на десет пъти. Мистър Крабтрий получи позволение да гледа.

След четвърт час мис Поутър стана.

— Капнала съм! — рече тя. — Лека нощ на всички! Приятни сънища.

Едва излязла, тя пак отвори вратата и подаде глава през пролуката:

— Спете на дюшеци Соунсън-Харис!

Мис Холанд скоро я последва. Тя мина през кухнята, за да поиска малко мляко за най-новия си храненик — един бял котарак, паднал от небето заедно с нощния мрак, — после се качи в стаята си и оттам се дочу очакваната от всички жална песен:

„Stop! You’re breaking my heart…“ 30 30 Спри! Сърцето ми разбиваш… (англ.). — Б.пр.

Както други си купуват аквариум, понеже имат златна рибка, така и мис Холанд си бе купила грамофон, за да ѝ свири и повтаря тази единствена плоча.

Към девет и четвърт мисиз Хобсън, учудена, че мосю Жюли още не е напуснал пансиона, се вмъкна в стаята му.

Тя го намери седнал, с ръце, отпуснати върху една малка масичка, и клюмнала върху тях глава.

В гърба си имаше забит нож.

— Ало!

— „Ивнинг Пост“ ли е? Свържете ме с редакцията, моля!

— Кой се обажда?

— Мистър Милър.

— Момент!

— Ало!

— Редакцията на „Ивнинг Пост“?