Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Интересно! Напускал ли е някой от пансионерите салона през тази вечер — като изключим мис Холанд и мис Поутър?

Майорът засука замислено мустаците си:

— Чакайте!.. Мистър Колинс се качи в стаята си, за да си вземе, ако можем да му вярваме, пакет цигари… Андреев също ни напусна, не помня вече по каква причина… Мисиз Крабтрий поръча на мъжа си да ѝ донесе трите колоди карти за игра, с които реди глупавия си пасианс… и най-после — фокусникът и докторът сигурно също са влизали и излизали… Не мога да ви кажа по каква причина! Може би просто не ги е свъртало на едно място!

— Кого наричате „фокусник“?

— Професор Лала-Пур. Никак не бих се учудил, ако истинското му име е Браун или Милър и е родом от Пътни 34 34 Лондонски квартал южно от Темза. — Б.пр. ! Аз му заговорих на хинди, на гуджарати и на пенджаби… Дума не разбира!

Инспекторът се засуети да му благодари и мястото на майора бе заето от мистър Андреев.

— Не сме ли се срещали пече? — попита Мордонт.

— Съмнявам се.

— Все пак вашият глас ми с познат.

Мистър Андреев подаде на инспектора отворената си табакера:

— Сигурно сте ме чували в „Капитол“, в „Емпайър“ или в някое друго кино. Припомням си езика на моите предци, за да дублирам руските артисти в английските версии на чуждестранните филми. Може би си спомняте „Лястовицата“? Аз дублирах ролята на великия княз.

— Така ли! — извика Мордонт. — И сте дублирали Пиер Авила в „Изгубената корона“! Позволете ми да ви изкажа възхищението си.

— Много благодаря. Значи „Изгубената корона“ ви е харесал? А на мен не. Беше фалшив отначало докрай.

— С изключение може би на финалната сцена…

— Прекалено оптимистична. Лятната любов умира с лятото.

Мордонт си спомни с досада за своята задача.

— Чрез киното навярно сте се запознали с нашите методи — каза той весело. — Затова няма да ми се разсърдите, ако ви запитам дали сте излизали от салона тази вечер.

— Напуснах го за няколко минути.

— С каква цел?

— И аз самият не зная! Неподвижността ме потискаше. Откровено казано, компанията на другите пансионери — също. А никак не ми се излизаше. Затова се качих в стаята си с надеждата да намеря там някакво занимание. Но кореспонденцията ми беше ажур, радиаторите ми работеха лошо. След малко реших да сляза отново.

— Докато се намирахте горе, нищо ли не чухте?

— Струва ми се, че не… Не, нищо.

— И никого не срещнахте по стълбата?

— Не… Тоест да. Докато слизах, мистър Колинс влизаше в банята на мецанина.

— Колко беше часът?

— Е, това не зная!… Станахме от масата в осем без четвърт… Мис Поутър и мис Холанд се качиха да си легнат към осем часа… Майор Феърчайлд излезе от салона…

Мордонт подскочи:

— Сигурен ли сте в това?

— Напълно. Да не би да е отричал?

— Не, не! — каза машинално инспекторът. — А после?

Руснакът въздъхна:

— Отде да помня?… Мистър Колинс поиска своята лайка, после… Аха, сетих се!… Мисиз Крабтрий смята за нужно да ни съобщава колко часа показва часовникът ѝ веднага щом звънне стенният… Още я чувам да казва: „Уверявам ви, че е осем и трийсет и пет, мила моя!“, когато излизах от салона.

— Един полезен факт, мистър Андреев. Кои се намираха в стаята в този момент?

— Хм… Мисиз Хобсън, мисиз Крабтрий, мистър Крабтрий, майор Феърчайлд…

— Значи той се беше върнал?

— Да, отсъствието му не трая повече от седем-осем минути… Бяха също нашият приятел факирът, доктор Хайд… Не, доктор Хайд го нямаше… Заклевам се, че не зная нищо повече!

— Няма значение, мистър Андреев! От вас узнах достатъчно. Остава да ви задам един деликатен въпрос. Вие сте се похвалили на вечерята, че сте мистър Смит… Признавате ли това?

— Естествено.

— Какво ви подтикна да го кажете?

Мистър Андреев отприщи казашкия си смях:

— Прекарайте в този пансион поне три дена, драги, и ще видим на вас какво ще ви се прииска да им кажете!

Мордонт гледаше внимателно събеседника си.

— Разбирам! — отвърна той най-после. — Ще бъдете ли така добър да ми изпратите професор Лала-Пур?

— С удоволствие. Впрочем предполагам, че държите на халката си?

— Жена ми държи — каза Мордонт.

— Тогава скрийте я в чорапите си! Лала-Пур превърна моята в покривчица!

— Ето кутията с инструменти — каза Фулър. Стрикланд протегна ръка:

— Дайте ми я.

Отвори я и я подаде на доктор Ханкок:

— Какво е взето оттук според вас, докторе? — Една празна преградка разделяше наполовина ред лъскави хирургически ножове.