Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Предполагайте каквото си щете! Аз не съм надарен със способността на професор Лала-Пур да гадая!

Стрикланд бе надраскал няколко думи на едно листче, което подаде на доктор Ханкок, препънато на две. Той го прочете и кимна в знак на съгласие.

Бележчицата гласеше:

„При аутопсията потърсете следи от медикамента.“

— Откровено казано — подзе отново Стрикланд, — не виждам причината, която ви е накарала да се заинтересувате от съдбата на мосю Жюли. Вие, изглежда, вече не практикувате медицина? Искам да кажа: юридически сте загубили това право, нали?

— Отде знаете?

— Научих го днес следобед. Освен това зная също, че сте били осъден на hard-labour 35 35 Принудителен труд (англ.). — Б.пр. .

— Значи вие започвате следствията, преди престъпленията да са извършени?

Стрикланд прехапа устни. Все още не бе дошъл моментът да сложи картите си на масата и публично да припише убийството на мистър Смит. Лондон щеше да надигне глас — не без основателна причина, — че полицията е безсилна.

— Отговорете на въпроса ми! Вие не сте човек, склонен към милост. Тогава?

Доктор Хайд изправи високата си снага:

— Имате грешка! Тъкмо от милост към една жена разбих живота си.

В този момент на вратата се почука и влезе инспектор Биърд:

— Открих портфейла на жертвата, сър. Но празен.

— Къде точно?

— В един ъгъл на двора.

— Сигурно е бил хвърлен от някой прозорец. Това е работа за Харис. Поне така се надявам!

Биърд се канеше да излезе. Стрикланд го спря:

— Претърсете наново стаята на мосю Жюли. Искам да ми намерите една таблетка, голяма колкото пени. Искам да зная също дали жертвата си е служила с чашата за вода.

Биърд кимна и когато тръгна, се блъсна в своя другар Стори, който пресичаше стълбищната площадка с широки крачки.

— Идвам от сутерена — каза Стори, — Към осем часа и четиридесет и пет минути готвачката Дафни усетила миризма на изгоряла гума, идеща от отоплителната инсталация.

Ръкавиците! Тази мисъл се мярна веднага в главата на Стрикланд.

— Колко пансионери са се приближавали до парния котел?

— Трима, сър, доколкото зная.

— Кои?

— Първо мис Холанд, която към осем часа поискала от Дафни чинийка мляко за котарака си. После професор Лала-Пур. Той пък получил от мисиз Хобсън височайшето благоволение да настани на тавана семейство бели зайци и сутрин и вечер ги тъпчел със салати. И накрая мистър Колинс. Мери се сблъскала с него към осем часа и трийсет и пет минути, когато се връщал на партера. Изглеждал смутен, каза ми тя, и се извинил, като измънкал нещо неразбрано.

— Много добре! Заведете го в стаята, където е извършено престъплението, огледайте дюшека му и всичко останало.

Доктор Хайд, седнал на страничната облегалка на един фотьойл, гледаше в тавана.

— А, тъкмо се сетих за Колинс… — каза ти небрежно. — След обеда той поиска да види чантата ми.

Без да обръща внимание на това, което ставаше на горния етаж, инспектор Мордонт привършваше разпита на професор Лала-Пур.

— Не сте длъжен да отговаряте на този въпрос, професоре. Но бих искал да узная от коя област на Индия сте родом?

Илюзионистът отговори, без да се колебае:

— От Сирса естествено.

— Сирса… В Бенгалия?

— Пенджаб.

— Интересно! Майор Феърчайлд ви заговорил, както казва, на пенджаби, а вие не сте му дали очаквания отговор.

3а пръв път тънките устни на индуса се разтвориха в лека усмивка:

— Естествено не можех, инспекторе.

— Защо?

— Блажен е зрелият човек, жертва на илюзиите си. Скъпият майор си въобразява, че говори пенджаби!

— Вие ли ни повикахте, инспекторе?

— Не точно аз! — каза Мордонт, отмествайки стола си. — Искам да ви разпитам поотделно.

Въпреки това мисиз Крабтрий продължи да се приближава с твърда стъпка:

— Наистина ли, инспекторе? Моят съпруг няма тайни от мен! Вие ще говорите съвсем откровено, Ърнест.

— Разбира се, мила.

Мордонт се въоръжи с търпение:

— Боя се, че не ме разбрахте. Аз…

— Отлично разбираме! Вие искате да знаете как сме прекарали вечерта. Нищо по-лесно! Но ще загубите цял час, докато накарате Ърнест да говори! От осемнайсет години се грижа най-внимателно за него. Затова е свикнал да разчита за всичко на мен. Мъжете са големи деца. А също и ужасни егоисти! Естествено това не важи за вас, инспекторе. Вие изглеждате толкова решителен, толкова силен! Що се отнася до Ърнест, запознах се с него в един голям магазин, на щанда за корсети. Той искаше тубичка сапун за бръснене. Улових го за ръката и мога да кажа, че оттогава никога не съм го пускала!…