Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Никога ли не ви е хрумвало да си купите това, от което се нуждаете?

Хапливият глас на доктор Хайд прозвуча още веднъж:

— Non possumus 36 36 Не можем (лат.). — Б.пр. ! Ако мисиз Хобсън е пестелива по необходимост, то нашият приятел Колинс има склонност към това!

— Достатъчно, доктор Хайд! Колко плода взехте, Колинс? И какви?

— Един… Един-единствен!

Думите излизаха неохотно от устата на дребния човечец:

— Един пор… портокал…

— Биърд — заповяда Стрикланд, — попитайте Стори намирал ли е портокал в стаята на мистър Колинс.

Инспекторът — който продължаваше да тършува наляво-надясно със слабата надежда да открие таблетката, предписана на мосю Жюли — нема време да изпълни заповедта.

— Излишно е! Аз го из… изядох!

— Изяли сте го! Аз пък мислех, че криете откраднатите от кухнята плодове, за да ги ядете сутринта?

— Вся… всяко правило си има из-изключения!

— Много добре. Но не сте изяли кората. Какво стана с нея?

Мистър Колинс се огледа смутено:

— Хв… хвърлих я!

— Къде?

— Не… не зная вече!

— Няколко упражнения за освежаване на паметта никак няма да ви навредят! Къде изядохте портокала?

— На… На място!… И из… изгорих останките му в па…рния котел!

— За да унищожите всякакви следи от вашата малка кражбица?

— Да… Не… Това стана ма… машинално!

— Човек не отваря и не затваря машинално един котел, мистър Колинс!

— Не стана нужда да го от… отварям! Вра… вратата не беше добре затворена.

— Къде се намираше Дафни в този момент?

— B пap… партера. За… заедно с мисиз Хоб-сън.

— Да допуснем, че казвате истината! Не срещнахте ли никой друг освен Мери, когато сновяхте из къщата?

— Ни… никого.

— Излизаше ли от котела миризма на изгорен каучук?

— Н… не зная. Аз съм хр… хремав.

Стрикланд помълча малко. Лицето му не изразяваше нищо. Но мрачният му поглед сякаш искаше да проникне до дъното на най-съкровените мисли на събеседника му.

— Казаха ми, че вие продавате радиоапарати?

— Това… Това е вярно.

— Но се интересувате и от хирургия?

— Не осо… особено.

— В такъв случай защо сте поискали от доктор Хайд да ви покаже чантата си след обеда?

Мистър Колинс изглеждаше като паднал от небето:

— Не раз… разбирам!

Той дърпаше до скъсване едно копче на сакото си:

— Аз… Аз бях в стаята си ра… рано следобед.

— Боже господи!

Доктор Хайд се дръпна бързо от прозореца, през който съзерцаваше светлините на Ръсъл Скуеър:

— Ще отречете ли, че се качихте в стаята си към два часа?

— Ра… разбира се!

— Damned liar 37 37 Проклет лъжец (англ.). — Б.пр. ! Не зпая какво ме спира да…

Стрикланд отблъсна доктора с твърда ръка:

— Безполезно е да се възмущавате, доктор Хайд! Има ли някой от двама ви доказателство за това, което твърди?

— Н… не! — каза мистър Колинс. — Аз… Следобед аз си починах малко и…

Доктор Хайд изруга под нос:

— Значи не вярвате на думата ми? С каква цел бих измислил тази история?

— Оръжието, с което е извършено престъплението, е ваша собственост. За да се оправдаете, в случая трябва да злепоставите друг.

— Смешно! Нищо не ми пречеше да скрия катлинга, преди да дойдете.

— Все пак нямаше да ви е лесно да обясните изчезването му от чантата ви. По-добре да бяхте оставили ножа в раната!

— Човек не убива с оръжие, което по естеството си доказва недвусмислено вината му.

— Рисковано, но ловко.

Доктор Хайд изведнъж викна:

— Аз имам свидетел! Андреев се прибираше в стаята си, когато Колинс влезе при мен. Дори си разменихме някоя и друга дума.

— Well…

Стрикланд погледна Колинс. Малкият човечец, изглежда, водеше жестока борба със себе си.

— Пр… признавам! — каза той най-после със светнали очи. — Вашите въ… въпроси ме обър… объркаха. Представях си ве… вече, че съм арестуван… Не… не знаех, че Андреев е бил на ст… стълбата.

Той повиши тон:

— Но аз… Не се интересувах от чантата! Ис… исках само да си по… побъбрим малко. Раз… разговорът се насочи към хи… хирургията… Един въпрос и т… толкова!

Стрикланд понечи да каже нещо. Доктор Хайд, наведен над масата, на която се бе крепяла горната половина от трупа на мосю Жюли, го изпревари:

— Забелязахте ли това, инспекторе?

Стрикланд се приближи. Докато вдигаха трупа, една тясна покривка с ресни се бе отместила и на полираното дърво личаха съвсем пресни драскотини: „IL B…“.

— Интересно! — промърмори Стрикланд. — Приличат на букви…

— Да… Ако Жюли не бе умрял веднага, човек би се изкушил да реши, че са негови.