Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

Доктор Хайд се наведе и когато се изправи отново, държеше внимателно един молив с притъпен връх:

— Повярвайте, ето какво му е послужило за острие!

Стрикланд не се двоумя повече:

— Пазете отпечатъците!… Биърд, вървете да ми намерите мисиз Хобсън и камериерката!

А когато те влязоха, ги попита:

— Стари драскотини ли са това или отскорошни?

— За пръв път ги виждам — каза мисиз Хобсън.

Мери беше още по-категорична:

— Аз лъснах масата тази сутрин. Тя беше в отлично състояние.

Погледите на всички се насочиха към доктор Ханкок и Стрикланд зададе неочакван въпрос:

— Би ли могъл мосю Жюли да изпревари с няколко секунди смъртта?

— Лично аз бих се обзаложил, че не би могъл!

Стрикланд огледа драскотините по-внимателно:

— Well, щяхте да загубите баса!

— Защо сте толкова уверен?

— „II“ го няма в английския речник, а във френския… Неспособен да ни посочи убиеца по име — не забравяйте, че повечето от пансионерите са му били представени набързо и по няколко, — мосю Жюли е искал да отбележи някаква типична подробност, физическа особеност, предполагам, благодарение на която ще може да се установи самоличността му… Той е грабнал първия попаднал му заострен предмет — този молив — и е започнал някаква фраза, прекъсната от смъртта: IL В…

— Какво значи това според вас?

Стрикланд не отговори.

Ала в съзнанието му обвинението беше недвусмислено.

То се свеждаше до две думи: Il begaie 38 38 Той заеква (фр.). — Б.пр. .

— Добър вечер, полицаю! — каза Джинджър Лосън, влизайки без разрешение. — Няма да ме изгоните, нали? Джинджър Лосън, репортер на „Night and Day“. Човекът, който откри лейди Тревър-Миър при салютистите 39 39 Членове на Армията на спасението — религиозна благотворителна организация. — Б.пр. и демаскира „Тигъра на Ламбет“… Дръпнете се оттам, приятелю!… Мистър Смит ме чака!

Инспектор Биърд дръпна своя началник за ръкава.

— Да — каза Стрикланд, обръщайки се.

— Моля да ме извините, сър. Долу има един… един…

Биърд се престраши:

— … един репортер, който ви търси.

Стрикланд подуши бедата.

— Отивам! — каза той просто. — Послужил ли си е мосю Жюли с чашата за вода?

— Мисля, че не.

— А намерихте ли таблетката?

— Не. Жертвата трябва да я е глътнала без течност.

Стрикланд беше вече излязъл от стаята. Как е могло да се разчуе, дявол да го вземе? Той бе стигнал до мецанина, когато от хола се дочу весел глас:

— Хелоу, шефе! Нося ви новини!

Стрикланд продължи да слиза, без да бърза, със суров поглед. Трябваше да действува внимателно…

— Добър вечер, Джинджър. Боя се, че още не мога да ви кажа нищо особено. Разследването ни едва-що започна…

Лосън бутна с пръст шапката си на тила:

— На други ги разправяй тия, old fox 40 40 Стара лисицо (англ.). — Б.пр. !

— Кой ви съобщи?

— Лично виновникът! Мистър Смит Великолепни! „Аз живея на 21, ще ви изпратя мемоарите си…“. Занапред ще го чувате често.

„Закла ме!“ — помисли си Стрикланд. Той се бе надявал да скрие от публиката тайните около случая поне за още няколко дена, да води следствието, както обикновено, а ето че самият мистър Смит разваляше плановете му!

— Кога ви се обади по телефона?

— Към девет и половина. Пърси би се изненадал по-малко, ако научеше за корабокрушението на „Куийн Мери“!

Стрикланд претегляше думите си:

— Да говорим откровено, Джинджър! Ще си сложите ли катинар на устата, ако ви помоля?

Другият поклати глава:

— Този път не, приятелю! Малоун е по петите ми. След по-малко от пет минути той ще ви връхлети, а с него и цял Флийт Стрийт 41 41 На тази улица в Лондон се намират редакциите на неголемите английски вестници. Името ѝ символизира английския печат. — Б.пр. !

— Разбирам… — каза мрачно Стрикланд. — Халоус!

Това се отнасяше за полицая, който стоеше на пост пред входната врата.

— Слушам, сър.

— Ако отворите още веднъж дори на един-единствен репортер, ще ви счупя главата!

— Добре, ами аз? — каза Лосън.

— Вие сте вече вътре. И няма да мърдате оттук!

— Мисиз Хобсън!

От внезапното течение вратата се тръшна силно.

— Знаете ли кой се обади по телефона в Скотланд Ярд?

— Не. Женската чувствителност не понася някои гледки. Аз бях загубила съзнание и…

Доктор Хайд благоволи да даде на Стрикланд желаното сведение:

— Майорът искаше да се заеме с това. Андреев го изпревари.

— Бил ли е някой от вас до него, когато се е свързал по телефона?