Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

Той ги огледа една по една. После каза:

— Според собственото ви признание вие сте останали доста време в стаята си. Защо не се измихте там?

— Не се с… сетих!

— Кажете цялата истина, Колинс! — посъветва го доктор Хайд. — Така ще бъде по-добре.

— Каква ис… истина?

— Много добре знаете!… Първо: чуждият сапун е безплатен. Второ: вашата майка е била някоя си Мактейвиш 44 44 Шотландско име, а шотландците се смятат за скъперници. — Б.пр. !

Мистър Андреев и Мордонт се усмихнаха. Стрикланд — не. За учудване на всички той излезе, но се върна след по-малко от минута:

— С какво мастило си служите, Колинс?

— Но аз… С обикновено мастило.

— Какъв цвят?

Дребният човечец се поколеба.

— Синьо или черно?

— С… синьо.

Стрикланд кимна доволен:

— Тази последна лъжа решава окончателно съдбата ви, Колинс! Вие си служите с виолетово мастило. Подложката за писане върху бюрото ви е изцапана с такова… а също и една от банкнотите; открадната от мосю Жюли!

Докато всички възклицаваха, влезе полицаят Халоус, явно уплашен:

— Моля да ме извините, сър! Но репортерите казват, че ще разбият вратата. Сега те са почти двайсет…

— Много добре. Нека влязат!

Отначало Халоус помисли, че не е чул както трябва. После слезе отново, примирил се с най-лошото. Вратата се тресеше от удари. Той махна веригата, отвори. В същия миг цяла орда демони го изблъска и предвождана от Джинджър Лосън и Теди Малоун, се втурна по стълбището, обсаждайки стаята, където бе извършено престъплението.

Стрикланд стоеше на стълбищната площадка:

— Искате да видите мистър Смит?… Ето го!

Заобиколен от двете страни от Биърд и Фулър. Закрил лицето си с ръце, мистър Колинс никога не бе изглеждал толкова нещастен.

— Това… Това е една печална грешка! — запелтечи той. — Аз се к… казвам Колинс и съм пла… пласьор на радиоапарати!

Джинджър Лосън заговори от името на другарите си:

— На други ги разправяй тия, old fox!… Какво чувство ви владееше, когато убихте за пръв път?

„КРАЯТ НА ЕДИН КОШМАР“ отпечатаха още същата нощ печатарските машини на „Night and Day“, „вестник, който никога не греши“:

„Мистър Смит“ — три часа след като ни предизвика по телефона — попада в ръцете на Скотланд Ярд.

Въпреки вълненията през нощта пансионерите на мисиз Хобсън станаха тази събота — 29 януари 193… г. — по-рано от обикновено.

Млекарят вече се задаваше от Бедфорд Плейс, когато майор Феърчайлд скочи от леглото си и се залови да изпълнява пред отворения си прозорец дванайсетте дихателни упражнения, препоръчвани по методата Хънтли. Този шум събуди мис Холанд, която се надигна и седна, надавайки вик. Тя сънуваше, че статуята на Нелсън, слязла от своята колона, я преследва по целия площад Трафалгар. Мис Поутър почука, както обикновено, по стената и ѝ пожела добър ден. Макар и още да нямаше седем и четвърт, тя облече роклята си, рокличка на цветя, купена на разпродажба преди два дена от магазина „Робъртс енд Робъртс“. С два пръста по-къса, но чудесна.

— Добър ден! — отвърна мис Холанд. — Добре ли спахте?

— Ужасно! Но затова пък измислих рекламата, която ми искат моите фабриканти на електрически кухненски уреди. „Жалете ръцете на жените.“ Не е ли очарователно?

В седем и половина мистър Андреев по халат в синьо и бяло и майор Феърчайлд по халат в оранжево и зелено, и двамата с кърпа в ръка, излязоха едновременно от стаите си.

— Добър ден, драги приятелю! — каза сърдечно руснакът. — Вече сте на крак, а?

— Както виждате! — промърмори другият. — Къде отивате?

— Ами… в банята…

— Я гледай! И аз!

— В такъв случай направете ми удоволствието да минете пръв.

Омекнал, старият офицер реши да продължи разговора.

— Та по въпроса за тоя мистър Смит… — Но се поправи: — Искам да кажа, Колинс. Ако щете ми вярвайте, ала никак не се учудих, когато разбрах колко жалък човек е той всъщност.

— Наистина ли? Но той не призна нищо.

— Ще си признае! На тия хора от Скотланд Ярд им липсват само малко добри обноски, но иначе си знаят работата. Точно сега сигурно са подложили Колинс на предварителен разпит.

— Хм! Аз си ги представям по-скоро в задимен кабинет, на безкрайно pow-wow.

— Какво подразбирате под pow-wow? — запита майорът подозрително. — На руски ли е това?

— Съвсем не. Думата е от речника на индианците. Значи: обсъждане, тайно съвещание.

— Искате да кажете, че сте ходили при червенокожите?