Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

От свежорозово, каквото беше обикновено, честното лице на Бийчъм стана синьо като патладжан. God damn and blast… Това наистина вече е прекалено!

Като прибра тефтерчето и молива обратно в куртката си, полицаят хвана електрическия стълб с две ръце, създавайки впечатлението, че иска да се изкачи по него като на мачта с подаръци.

Но направи друго. Вдигайки бързо ръка, той сграбчи човека за единия крак и го задърпа. Оня, изненадан от внезапната атака, отначало едва не падна. После се оборави и успя да се отскубне от полицая, като го ритна по ръката с левия крак.

В същото време го изруга още по-яростно:

— Get out of my way, you son of a bitch 11 11 Махай се от пътя ми, копеле такова (англ.). — Б, пр. !

Бийчъм въздъхна. Вече не можеше да избира средствата. Грабвайки свирката си, той я наду като истински Еол — бога на ветровете.

Докато го водеха към полицейския участък, човекът от Куейкър Стрийт, макар и държан здраво под мишниците от полицаите Бийчъм и Джарвис, на десетина пъти едва не се просна на земята. Но щом стигна до прага на участъка, като по чудо възвърна равновесието си.

— Благодаря, приятели! — каза не без известна важност той дори преди сержант Гилфойл, качил се набързо на високата си табуретка, да го подложи на традиционния разпит за установяване на самоличността. — Ще ви бъда много задължен, ако се обадите на телефон Уайтхол 1212.

Хуайтхол 1212, телефонният номер на Скотланд Ярд! Сержантът и подчинените му се спогледаха многозначително.

— Good Lord 12 12 Милостиви боже! (англ.). — Б.пр. ! — възкликна Джарвис и започна да разкопчава куртката си. — И ние двамата сме достатъчни, за да ви внушим дължимото уважение към униформата!

Непознатият не се смути:

— Момент, Джарвис! Мислех, че лондонската полиция помни повече физиономиите.

В същия миг Бийчъм викна с изненада:

— Тоби Марш!

— Самият той — рече човекът с поклон. — Трябва да призная, че мустаците ме променят малко. Ще се съгласите ли сега да телефонирате?

Но Джарвис, чийто десен пищял пареше още от ритниците, раздавани щедро от арестанта по пътя от Куейкър Стрий до полицейския участък, не възнамеряваше да се откаже така лесно от отмъщението, в което се бе заклел.

— Влезте там, Марш! — каза той, като бутна вратата на една килия. — После ще видим!

Тоби Марш поклати глава:

— Боя се, че няма да има после, Джарвис!

И между тънките му пръсти, дори без да помръдне, проблесна дълга кама с черна дръжка.

— При най-малкото по-рязко движение от ваша страна ще станете мишена за Дейзи. В интерес на истината трябва да добавя, че в левия ми ръкав има още поне две подобни играчки.

Полицаите се спряха смаяни… Тоби Марш минаваше за най-ловкия хвъргач на ножове в цяла Англия.

— Приберете това! — промърмори най-после сержантът. — Какво искате от нашите busies 13 13 Детективи (англ.). — Б.пр. ?

Тоби Марш погледна ноктите си:

— Просто да им дам един хубав адрес. Адреса на мистър Смит!

Четвърт час по-късно двама души в мокри от дъжда мушами влязоха в полицейския участък. Единият беше груповият началник Стрикланд, другият — едър риж младеж с нехаен вид — инспектор Мордонт.

— Добър вечер, Марш! — каза Стрикланд. — Май сте обидили полицаи при изпълнение на служебните им задължения?

— И още как! — рече Тоби Марш. — Изпълних целия си репертоар.

— При това положение мой дълг е да ви предупредя, че…

— Зная! Зная! Сержант Гилфойл вече ми отправи толкова предупреждения, колкото не съм получавал за последните десет години… Мислите ли, че съм цапнат в устата?

Стрикланд повдигна рамене:

— Вие знаете тарифата. Като се има предвид миналото ви, ще бъдете щастливец, ако съдията не я удвои.

Колкото и да е чудно, тази перспектива, вместо да уплаши арестанта, явно го облекчи много.

— Well 14 14 Аха! (англ.). — Б.пр. ! — каза той, потривайки ръце. — Вече съм спокоен. Във всеки случай мистър Смит няма да ме очисти в пандиза.

— Значи — подзе Стрикланд — вие затова…

— Именно! Да речем, че се бях осмелил да ви потърся в Скотланд Ярд. Утре всеки щеше да узнае издайника на мистър Смит, вестниците щяха да отпечатат името ми, с една дума — нямаше да ми остане нищо друго, освен да кажа „сбогом“ на света!

Стрикланд се наведе напред:

— Значи не сте сигурен, че вашите сведения ще ни помогнат да арестуваме мистър Смит днес?

— Би трябвало да ви помогнат! — промърмори Тоби Марш.

И внезапно, обзет от безпокойство, добави:

— Няма да вземете да се пазарите за тях, нали? Две хиляди лири стерлинги cash 15 15 В брой (англ.). — Б.пр. , това е моята цена!