Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

След съвещанието полковник Хемпторн се приближи до сър Сесил Блейн и го улови за ръката.

— Дявол да го вземе, какво ви става, драги? — запита той, навъсен както винаги. — През целия следобед не обелихте нито дума.

Сър Сесил изгледа полковника ядно.

— Бих искал да ви видя на мое място! Избухна той най-после. — Дъщеря ми се венчава утре в Сейнт Панкрас за някой си Смит!

От своя страна Стърджес, частният секретар на министъра, се мъчеше да вдъхне на своя началник вяра в бъдещето:

— Повярвайте ми, сър, мистър Смит се изсилва много. Неговата дързост ще го погуби.

Но „премиерът“ беше на друго мнение:

— Напротив, Стърджес! Тя му помага чудесно. Човекът е опиянен. Сега вече нищо не ще го спре!

Събитията скоро щяха да потвърдят трагично правотата му.

В момента, когато започва този разказ, мистър Смит бе взел току-що седмата си жертва, все в такова мрачно и мъгливо време, сред неизменния декор на един призрачен град.

Полицаят Хенри Бийчъм беше известен на всички в Шордич със своето търпение и добро настроение. Така деветте момчета на мисиз О’Халорън, към които се присъединяваха понякога единайсетте момичета на мисиз Мълин, можеха да вървят като опашка подире му и да пеят с все гърло: There was an old lady at Brighton 6 6 Имаше една бабка в Брайтън (англ.). — Б.пр. , без той да прояви неодобрението си другояче, освен като се обърне на ъгъла и им се закани с пръст. Нещо повече, лично мисиз О’Халорън си позволяваше да го обсипва с хули всяка събота след изгонването ѝ от една или друга квартална пивница. Въпреки това той я изпровождаше до вратата на дома ѝ със сдържана любезност.

Само така може да се обясни удивителният развой на долуописаната сцена. С всеки друг освен с Бийчъм тя би била съкратена наполовина…

Беше пет часът сутринта на 28 януари 193.. година и полицаят се спускаше бавно по Куейкър Стрийт, когато се спря озадачен. На по-малко от пет метра от него с интерес следеше приближаването му някакъв човек, кацнал на един електрически стълб, сякаш стълбът беше — ни повече, ни по-малко — кокосова палма.

„Хубава работа! — помисли си Бийчъм, след като премина първият момент на изненада. — Тоя тип се е натряскал здравата!“

И както може да се очаква, това го настрои снизходително.

— Хей, вие! — подвикна той, ускорявайки крачка. — Какво правите там?…

— Чакам андовърския епископ! — отговори просто човекът.

Бийчъм не обичаше много да се говори лошо за епископите, но в края на краищата човекът сигурно не съзнаваше какво казва.

— Няма значение! — отсече Бийчъм. — Слезте! И добави в трогателно-примирителен тон: — Епископът няма да тръгне да ви търси там горе.

Но оня не искаше и да го чуе.

— Вас кой ви пита? — излая той и като се напъна и закашля, изтръгна от гърлото си една храчка, която полетя и се разплеска в нозете на полицая. — Pimple-nosed pig 7 7 Свиня с пъпчива зурла (англ.). — Б.пр. !

„Pig“, как да е, се търпи! Това е едно от не дотам ласкавите сравнения, чиято острота бе избледняла с времето. Но Бийчъм имаше една слабост: мразеше намеците за носа си.

Затова се опули, сякаш изведнъж бе глътнал сабя.

— „Pimple-nosed“ ли казахте? — натърти той.

— Точно тъй казах! — потвърди оня. И добави, без да му мигне окото: — Не знаехте ли досега каква мутра имате?…

„Боже всемогъщи!“ — помисли Бийчъм. Това бе моментът да покаже силата си

— Зная само едно — отвърна той строго. — Какъв ще стане след малко вашият нос, ако не си затворите веднага зурлата!

— Oh, yes?… I’ll knock your teeth through the back of your head, you blooming cop 8 8 А, така ли?… Аз пък ще ти избия зъбите, проклето ченге! (англ.). — Б.пр. !

Човекът бе изрекъл това на един дъх, като истински кокни 9 9 Кореняк лондончанин, предимно от източите квартали. — Б.пр. ! Бийчъм онемя първо за цяла минута, после посегна бавно към куртката си и, извади оттам едно тефтерче с молескинова корица и молив, чийто връх наплюнчи с края на езика си.

Какво ли не би дал, за да уреди нещата с добро. Но сега вече не можеше и да мисли за това. Петима-шестима зяпачи, чиито смехове преливаха от високи в ниски тонове, бяха наобиколили електрическия стълб.

Бийчъм реши въпреки всичко да даде последна възможност на кацналия горе непознат мъж.

— Проклето ченге ли казахте? — запита той с такъв тон, сякаш не вярваше на ушите си, като човек, готов да сметне това за грубо недоразумение.

— God damn and blast your bloody eyes 10 10 Дявол да те вземе, да ослепееш дано! (англ.). — Б.пр. ! Това казвам!