— Искам да отбележа още няколко извода от психологическо естество — добави мистър Крабтрий. — Още в началото аз се запитах кои от нас биха имали смелост да убият някого и прецених, че на това са способни само: първо, Колинс от прекомерна любов към парите (спомнете си за шотландското му скъперничество, толкова често предмет на шеги); второ, доктор Хайд, чието човекомразие се дължеше на разбития му живот и на може би незаслуженото лежане в затвора; трето, Андреев, от поквара, влечение към опасностите, неуравновесеност…
Така призовани, сенките на тримата отсъстващи сякаш изпълниха за миг стаята: елегантната сянка на красавеца Борис, чийто обезобразен труп полицията бе извадила от Темза; навъсената и куца сянка на доктор Хайд, който се бе отровил; и най-после смешната и неспокойна сянка на мистър Колинс, недостоен син на пастора от Нордтъмбърланд, който — сам и изоставен — трябваше да отговаря за престъпленията на мистър Смит пред правосъдието.
— Не ви ли се струва, че започва да се застудява? — попита мис Холанд.
— Струва ми се, че тук ще ми хареса много! — каза новият пансионер. Той се готвеше да излезе от малкия кабинет и макар че изрече най-обикновените думи, те имаха особено дълбок смисъл. И добави със същия равен тон: — Нескритата ви скръб ме кара да ви уверя, че напълно ви съчувствам. И мен животът не ме е пощадил. Ако пожелаете някой ден да ми разкриете сърцето си, ще сметна това за израз на доверие и уважение. Лека нощ.
Професор Лала-Пур сгъна „Дейли Кроникъл“:
— Току-що са открили в едно изоставено жилище близо до Ръскин Парк трупа на съвсем гола жена, удушена със собствената ѝ коса… Странно естествено!
— Да, но… — каза мис Поутър, обзета отново от манията си да измисля реклами по всеки повод. — „Мистър Смит убива — по-добре!“
Мери надникна в малкия кабинет:
— Качвам се да си легна, мадам. Лека нощ, мадам!
— Лека нощ, Мери — отвърна замислено мисиз Хобсън. Тя се поколеба: — Впрочем не пипайте обувките на мистър Булет, новия пансионер… Аз сама ще ги почистя.
Август 1938 г. — март 1939 г.
Stanislas-Andre Steeman
L’assassin habite au 21, 1939
Издание:
Станислас-Андре Стеман. Убиецът живее на 21
Белгийска, първо издание
Редактор: Екатерина Делева
Коректори: Жанета Желязкова, Мая Поборникова
Технически редактор: Надежда Алексиева
Художник: Ангел Домусчиев
Издателство „Христо Г. Данов“, София, 1988
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35859
Последна корекция: 12 октомври 2015 в 20:39
Ястие от джолан (ит.) — Б.пр.
В душата си, мислено (ит.). — Б.пр.
Чувство за хумор (англ.). — Б.пр.
Скитник (англ.). — Б.пр.
Читателят сигурно няма да се учуди, ако узнае, че днес Алфред Бърт държи сергии за пържена риба в Ковънт Гардън. — Б.а.
Имаше една бабка в Брайтън (англ.). — Б.пр.
Свиня с пъпчива зурла (англ.). — Б.пр.
А, така ли?… Аз пък ще ти избия зъбите, проклето ченге! (англ.). — Б.пр.
Кореняк лондончанин, предимно от източите квартали. — Б.пр.
Дявол да те вземе, да ослепееш дано! (англ.). — Б.пр.
Махай се от пътя ми, копеле такова (англ.). — Б, пр.
Милостиви боже! (англ.). — Б.пр.
Детективи (англ.). — Б.пр.
Аха! (англ.). — Б.пр.
В брой (англ.). — Б.пр.
Шефе (англ.). — Б.пр.
Отрудените хора (англ.). — Б.пр.
Пушена риба (англ.). — Б.пр.
Пудинг с бъбреци (англ.). — Б.пр.
Сорт тютюн, популярен сред моряците; марка цигари. — Б.пр.
Мързелан, лентяй (ангд.). — Б.пр.
В повестта на Р. Л. Стивънсън „Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд“ главният герой, лекарят Джекил, изнамира екстракт, с помощта на който от време на време се превръща в друга личност — мистър Хайд, лош и жесток човек. — Б.пр.
По дяволите (англ.). — Б.пр.
Полицай (англ.). — Б.пр.
Площад в Лондон, в който се събират пет търговски улици. — Б.пр.
Лондонски — квартал, в който живеят много художници, писатели и студенти. — Б.пр.
Моден лондонски квартал, в съседство с който се намират Бъкингамският дворец и Хайд Парк. — Б.пр.
Читать дальше