Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

Здравенякът „Бърт“ огледа бързо сляпата уличка и се обърна учудено към мистър Крабтрий:

— Well…

В този момент трима души се бяха спрели нерешително, изплували от мъглата. Първият държеше в ръка оголена сабя — беше Борис Андреев. Вторият който преди десетина минути бе отклонил вниманието на минувача с цигарата, питайки го за пътя до Лонг Ейкър — беше мистър Колинс. Третият — който бе повикал шофьора на таксито — беше доктор Хайд.

— Кой иска да ви причини зло? — попита „Бърт“. — Кого трябва да арестувам?…

Мистър Крабтрий, чиито крака се подкосяваха вече от толкова вълнения, постепенно губеше съзнание:

— Арестувайте и тримата!… Мистър Смит не е един човек… Те са трима!

— Вие подложихте търпението ни на недопустимо голямо изпитание! — извика мис Поутър. — Доброволно ли ще говорите или да ви подложим на изтезание?

Мистър Крабтрий само това и чакаше. Той бе разправял своя разказ на трима-четирима инспектори, на груповия началник Стрикланд, на помощник-комисаря Прайър, на главния полицейски началник, на настойчивите репортери. Така че беше сигурен в ефекта…

Но втренченият и мрачен поглед на мисиз Хобсън го смущаваше. Той чакаше съгласието на жена си. Вместо отговор тя пъхна ръката си в неговата. Символичен жест. Инид нямаше желание повече да командува. Тя искаше да се подчинява на новия мъж, когото събитията ѝ бяха разкрили.

— Често се случва престъпник да има един или няколко съучастника — подзе мистър Крабтрий. — Но който разглежда под този ъгъл съюза Андреев-Хайд-Колинс, ще допусне грешка в преценката. Всеки от неговите членове е имал еднакви права и задължения. Можем да кажем, че те са представлявали нещо като съвет, че мистър Смит е бил убиец, въплътен в три личности. Сигурно никога няма да узнаем цялата истина. Все пак предполагам, че Андреев и съдружниците му са се редували в нападенията, предавали са си оръжието един на друг, така както участниците в маратон си предават факлата.

Кръгът на слушателите бе съвсем тесен. Но освен мистър Крабтрий, мисиз Хобсън, мис Холанд, мис Поутър, майор Феърчайлд и професор Лала-Пур, тук бяха и двама нови пансионери без точно установена самоличност: един нисък пълен човек, към когото майорът вече започваше да изпитва дълбока антипатия, и един висок и слаб с прошарена коса, мек глас, отмерени жестове.

— Докато обикновените убийци често допускат фатални грешки, то мистър Смит — по-точно господа Смит — в последна сметка прекали със своята предпазливост. В основата на техния съюз има една гениална идея. Не зная на кого да я припиша. Възможно е тя да се е оформила по време на някакво общо разискване? Както и да е, тя се свежда до една фраза. За да убедят полицията, че тя има работа с един-единствен човек, господин Смит 1, 2 и 3 решават да прилагат еднакви методи и да подписват престъпленията си с псевдоним, в който е залегнала идеята за единство. Тоест, в случай че някой от тях бъде заподозрян и арестуван, неговата „невинност“ ще бъде автоматично доказана чрез възобновяване дейността на другите двама!

Мистър Крабтрий направи кратка пауза:

— Такъв е бил принципът, от който са се водили нашите тъжни приятели. Все пак, макар и предвиждали, че съдбата може някой ден да се обърне против тях, те не предполагали, че това ще стане при обстоятелства, изискващи пълно разгръщане на плана им за отбрана.

Нова пауза:

— На 28 януари през деня мистър Смит — 1, 2 или 3 — забелязва по различни признаци, че Полицията следи пансиона. Още сутринта идва полицай и разпитва мисиз Хобсън под претекст, че извършва преброяване, цивилни детективи се разхождат из площада. Следва изводът: някой свидетел трябва да е видял, него или някого от съучастниците му, да влиза в №21, в къщата всеки момент може да нахълтат детективи, да разпитат всички…

— Винаги съм казвал, че полицията трябваше да бъде по-предпазлива… или по-експедитивна! — провикна се майорът.

— Ами! И в единия, и в другия случай планът щеше да се изпълни почти по същия начин. Объркваща в случая е бързината, с която Андреев и компанията му са парирали удара, нанесен им от случайността. Но не бива да се забравя, че от месеци те са очаквали най-лошото…

Мистър Крабтрий бе извадил от джоба си цигара. Инид побърза да му я запали.

— Благодаря, скъпа приятелко… Нямам намерение да критикувам методите на Скотланд Ярд. Изобщо трудно беше на следователите да действат другояче. Но те допуснаха груба грешка, когато откриха трупа на мосю Жюли. Вместо да се ровят само във веществените доказателства, според мен по-добре да бяха се запитали: „Защо мистър Смит е убил в собственото си жилище… и то по съвсем друг начин?“