Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Как установихте всичко това, дявол да го вземе? — изръмжа майорът.

— Право да си кажа, първо се запитах защо мистър Смит държи толкова да подписва престъпленията си. „Я гледай — рекох си, — това е човек, който убива жертвите си на улицата, следователно времето му е скъпо, секунда закъснение може да се окаже фатална, а той рискува кожата си просто за да задоволи самолюбието си… Само някаква крайно важна причина, жизнено важна, може да го подтикне към това!“ Впоследствие се учудих, че мистър Смит стига в дързостта си дотам да извърши престъпление под собствения си покрив. Това приличаше на самоубийство! И защо се отказва от обичайните методи, защо сменя оръжието? Размишлявайки върху тази загадка, аз намерих решение, което ме задоволи за известно време, по-точно до убийството на мисиз Дънскоум. Обирът беше неубедителна подбуда. Напротив, мистър Смит, гонен от полицията, сигурно е мислел да злепостави другиго след последното убийство, да прехвърли върху някой невинен всичките си дотогавашни злодеяния…

— Големите умове си приличат! — каза бързо мис Поутър. — Навремето и аз бях стигнала до същите изводи. Но убийството на мисиз Дънскоум ги опроверга!

Мистър Крабтрий ѝ се закани с пръст:

— Трябваше да си зададете прословутия въпрос, който лежи в основата на всички съдебни следствия. Cui prodest… Кой има полза от престъплението? Лично аз сметнах, че смъртта на младата жена беше преди всичко в интерес на Колинс, чиято „невинност“ моментално се доказваше. Също и убийството на Джинджър Лосън, което макар да донесе значителна сума на своя извършител, осигури преди всичко освобождаването на доктор Хайд. Но случаят с мистър Алън Смит си остава най-показателен… Както сигурно си спомняте, този нещастник имал у себе си само една лира и няколко шилинга и бил — по изключение — убит в ясно време… Очевидно някаква загадъчна причина е карала убиецът да бърза, да не чака падането на мъглата… Каква е била тя?… Мина много време, докато я открия… Андреев, затворен от една седмица, сигурно е започнал да губи търпение, дори да се отчайва. Виждайки, че дните текат, Хайд и Колинс са се уплашили да не би упорството на неговите мъчители да сломи съпротивата му.

— Изумително! — каза някой.

— Така малко по малко подозренията ми се оформиха, подкрепяни от всекидневни наблюдения, от дребни факти, пропуснати от полицията. Спомнете си вечерта, когато Колинс се върна при нас… Вълнението му при посрещането съвсем не беше престорено и след вечерята се изрази в силно угризение на съвестта. Затова го видяхме да се умилква на Андреев. Руснакът явно е бил принуден да прибегне до силни аргументи, за да го накара да запази хладнокръвие. Друг пример… След убийството на мистър Лосън, когато полицията дойде да ни разпитва — Андреев, професор Лала-Пур и мен, — аз станах свидетел на една сцена, която ме накара да се замисля. Андреев — подтикван от демона на изкушението, а може би и от панически страх — се изповяда пред мисиз Хобсън, като ѝ каза точно толкова, колкото да я накара да му помогне. Затова тя беше готова да твърди, че са прекарали заедно предишната вечер. Аз бях зад вратата. Но като човек, който трябва да изпие до дъно горчивата чаша, Андреев отказа и в поведението му долових същия негласен стремеж да събуди подозрение като в обърканите, неловки отговори на Хайд и Колинс.

— Но как се уверихте, че не се лъжете? Кога и как се затвърди убеждението ви?

— По време на бриджа, в който тримата мистър Смит ме помолиха да участвам…

— Hell! 64 64 Дявол да го вземе (англ.). — Б.пр. — изръмжа майорът. — Искате да кажете, че в начина, по който са държали или сваляли картите, сте открили доказателството за тяхната виновност?

— И да, и не. Вече ги подозирах силно, когато приех предложението им. Въпреки това все още се съмнявах, че си въобразявам… Тогава се случи следното. Тези трима железни мъже, толкова уверени в себе си, се оставиха съвсем неблагоразумно да бъдат увлечени от естествените си наклонности. Каквито и карти да имах, каквито и възможности да ми даваха моите анонси, аз непрекъснато губех по вина на моя партньор. Достатъчно беше Хайд, Колинс и Андреев да седнат срещу мене, за да започнат да играят лошо. А какво бихте си помислили вие за това?… Във всеки случай аз си помислих, че те се съюзяват срещу мене, за да делят след това печалбите… Следователно, казах си, те са партньори и в живота…

Мисиз Хобсън, живо олицетворение на огорчението, бе напуснала стаята, без да каже нито дума. Чуха я, че запали осветлението в малкия си кабинет. После пансионерът с прошарена коса също излезе на свой ред.