Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Искате да кажете, че… че смятате да си послужите с… с тази сабя?

— Може би!

Мистър Крабтрий почерпи от крайния си ужас смелост да възрази:

— Ако ме убиете, полицията — рано или късно — ще открие истината!

Другият поклати глава:

— Напротив! С вашето изчезване всичко ще се уреди! — (Той сякаш обсъждаше тази възможност със самия себе си.) — Ще решат, че инспектор Хапгуд е излъгал от страх да не загуби службата си, когато заяви, че не сте виновен за убийството при Гроувнър Гейт, и ще сметнат, че вие сте убиецът!… Естествено ще трябва да направя така, че да не намерят трупа ви.

Мистър Крабтрий се облегна на една фасада, дъхът му секна. Не помнеше по-ужасен кошмар от този диалог.

— Ще ви запитат как сте прекарали тази вечер!

— И какво?… Вие много добре знаете, че разполагам със свидетели, готови да се закълнат, че не съм се отделял от тях!

Уви, това беше горчивата истина! Мистър Крабтрий щеше да падне, ако оня не го бе уловил под мишница:

— Малко смелост, по дяволите!… Остава само да ви предупредя за нещо. Ние ще срещаме минувачи, а може би и полицаи! При най-малкия невнимателен жест от ваша страна, при най-слабия вик ще ви промуша с тази сабя!…

— Вие… Вие няма да посмеете!… Ще ви арестуват веднага!…

— Нищо не се знае! Аз тичам бързо. Къде ще ме намерят след това? Не забравяйте, че съм гримиран… Но да допуснем най-лошото! Преди да ме уловят, вие, вие ще бъдете мъртъв!

Мистър Крабтрий не се усъмни нито за миг, че спътникът му ще изпълни заплахите си. Сега той се държеше на крака по някакво чудо. „Ако извикам — повтаряше си, — ще ме убие веднага! Ако мълча, ще ме убие след час!“

Инстинктът за самосъхранение му подсказа единствения разумен изход: да печели време, да дебне случай, за да избяга. Пътят от Ръсъл Скуеър по Риджънт Парк е дълъг. Може би…

Силен удар го върна към действителността. Някакъв разхождащ се човек, заблуден от мъглата, се бе блъснал в него и се извиняваше, вдигнал пръст до шапката си:

— ’beg your pardon 60 60 Моля да ме извините (англ.). — Б.пр. !

— Бихте ли ми дали огънче?…

Мистър Крабтрий помисли, че сънува. Самият той бе заговорил, самият той показваше пакет „Гоулд Флейк“ в подкрепа на молбата си!

Минувачът извади от устата си някаква жалка угарка.

— Мръсно време! — каза той учтиво.

Мистър Крабтрий запали цигарата си, двоумейки се какво да извика: „Спасете ме“ или: „Ето го мистър Смит!“

Преди да успее да викне едното или другото, втори минувач се приближи до първия и го попита за пътя до Лонг Ейкър.

Човекът с угарката се извърна. Мистър Крабтрий се остави да бъде повлечен…

— Още един такъв номер и ще ви прикова за първата срещната врата!

Малкият човечец измисли нов начин за отбрана:

— На ваше място бих размислил добре, преди да действам!

— Защо?…

— Преди да изляза от пансиона, аз се качих при майор Феърчайлд и му разкрих вашата тайна. Ако не се върна до полунощ, той ще съобщи на Скотланд Ярд!

— Не е лошо!… Само че за да ви повярвам, не е нужно да подслушвам на вратата, за да прекъсна вашите изповеди… Измислете нещо друго!

Мистър Крабтрий измисли нещо друго. Няколко минути по-късно, когато слизаше от един тротоар, той се просна с цял ръст, надавайки вик от болка. Наблизо бе забелязал такси, което не можеше да се движи поради мъглата, а шофьорът тъпчеше на място, пушейки цигара.

— Изправете се! — заповяда мистър Смит полугласно. — Или, бога ми!…

— Не мога! — Запротестира мистър Крабтрий. — Ох, ох! Ох! Глезенът ми!

И запъшка така, че да ти скъса сърцето.

Шофьорът на таксито не бе пропуснал нищо от случката. Тон се приближи, без да бърза:

— Нещо счупено ли имате, gov’nor?

— Съжалете ме! — замоли се Крабтрий. — Закарайте ме в болницата!

Но гласът му бе заглушен от мистър Смит, който каза:

— Благодаря ви… Приятелят ми просто е препил!

Шофьорът не изглеждаше напълно убеден:

— Ще ви помогна да го изправите.

Точно когато се навеждаше, мистър Смит докосна ръката му:

— Викат ви!

И беше вярно. Един „клиент“ бе отворил вратичката на колата и викаше: „Такси!“

Шофьорът се отдалечи неохотно.

— Не може да се кара в такова време, сър, чуха го да мърмори. — Може да се блъснем в Уестминстърското абатство!

В това време мистър Смит бе изтеглил сабята от бамбуковата ѝ ножница. Мистър Крабтрий усети острието в слабините си.

— Ставайте!

Той се изправи, мъртвешки блед, отчаян… Трети опит за бягство би бил равносилен на самоубийство!