Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— За ваше нещастие събитията доказаха невинността на мистър Колинс и на доктор Хайд. Пък и никога не сме подозирали сериозно другите пансионери, тъй че обвинението на мосю Жюли засяга само за вас тримата.

— Така ли? Но сигурно не липсват още френски глаголи, започващи с буквата „b“!

— Не липсват. Ала няма да намерите и шест, с които един умиращ би си послужил, за да посочи своя убиец. С „begayer“, „bafouiller“, „boiter“ „broder“ 56 56 Заеквам, бръщолевя, накуцвам, бродирам. — Б.пр. изчерпваме всички възможности.

Андреев издуха облаче дим към тавана:

— Някой ден ще трябва да си купя „Littre“ 57 57 „Речник на френския език“, наречен на името на своя автор Емил Литре. — Б.пр. !

— Боя се, че няма да имате тази възможност. Визитните картички представляват съкрушително, доказателство… По-добре си признайте!

Руснакът бе седнал отново, със сключени върху коленете си ръце:

— Извинете! Щяха да представляват съкрушително доказателство, ако по тях имаше отпечатъци, от пръсти… Но няма!

— Отде знаете?

— Като ги видях днес за пръв път, аз не ги докоснах. А истинският виновник не е толкова глупав да се издаде по тоя начин.

— Всичко това са софизми! Вие можете да ни убедите в невинността си само по един начин… Кажете ни името на момичето, при което твърдите, че сте прекарали снощи.

— Съжалявам, невъзможно ми е.

— Тогава името на дамата, която ви е приела във вторник следобед?

— Не се надявайте.

— Няма съдебни заседатели, които могат да допуснат, че сте продължавали да посещавате жени, неспособни поради общественото си положение да свидетелстват във ваша полза, когато обстоятелствата могат всеки момент да ви принудят да ни представите алиби.

— Кой знае? Не всички съдебни заседатели са непременно пуритани и глупци.

— Защо убихте мистър Лосън? За да го ограбите като предишните си жертви или защото е имал конкретни подозрения към вас?

— Коя от двете подбуди ще предпочетете?

— Не е важно какво предпочитам аз. Отговорете на въпроса ми!

— Хорошо! Аз пратих Лосън на оня свят, понеже ми предлагаше сътрудничество, което щеше да ми донесе най-малко сто лири стерлинги.

Звънът на телефона се чуваше вече от една минута. Някой вдигна слушалката, после се долови шум от забързани стъпки и мисиз Хобсън открехна вратата.

— За вас е, инспекторе.

Но тя гледаше само Андреев.

— Благодаря ви — каза Стрикланд.

След миг той държеше слушалката:

— Ало!

— Намирам се в бар „Савоя“ — чу се веднага гласът на Стори. — Адамс, барманът, си спомня отлично, че вчера към пет часа следобед видял мистър Лосън, когото познава отдавна, с някакъв човек, отговарящ по всичко на описанието на руснака. Репортерът платил консумацията с банкнота от пет лири, а в портфейла му е имало, изглежда, още много.

— При вас ли е Адамс?

— Да.

— Попитайте го каква сума е имало според него в портфейла.

Пауза. После:

— Адамс не би могъл да се закълне. Но смята, че мистър Лосън е носел горе-долу петдесет лири.

— Много добре. Вашият приятел барманът ще бъде призован при следствието.

Стрикланд остави слушалката и се върна в салона.

— Ще продължим този разговор в Скотланд Ярд, мистър Андреев! — каза той, влизайки. — Смъртта на мистър Лосън — обикновен служител на своя вестник — не ви е навредила с нищо. Тя ви е донесла петдесетина лири стерлинги в брой.

— А, така ли?

— Всъщност винаги съм се учудвал, че избирате жертвите си по външността. Никой не обича да работи безплатно, като например в случая с Дъруент… Сега разбирам по-добре вчерашното ви поведение! Срещайки следобед човека, когото сте възнамерявали да убиете малко по-късно, на място, където е трябвало да отвори портфейла си във ваше присъствие, вие сте се застраховали, тъй да се каже, срещу всякакво разочарование. Много умно! Затова не си правете труда да отговаряте на въпроса, който ви зададох, преди да изляза. Мистър Адамс, барманът на „Савоя“, отговори вместо вас. С кражбата на портфейла на мистър Лосън вие не сте целели да ни заблудите. Без съмнение сте убили репортера с користна цел, като другите.

— Приятно ми е да узная това! — каза мистър Андреев. — Тръгваме ли?…

Не толкова щастлив, колкото мистър Колинс, доктор Хайд бе посрещнат при завръщането си в пансиона „Виктория“ с известна студенина. Нито поздравления, нито торта. Той не вдъхваше симпатии като другаря си по нещастие, а особено мисиз Хобсън пък бе готова да го смята виновен за арестуването на Борис Андреев. Заминаването на руснака я бе хвърлило в мрачно униние. Скоро започнаха да я виждат само по време на ядене, със зачервени очи и натежала от спотаени въздишки гръд.