Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

Стрикланд се канеше да отговори. Звънът на телефона го спря.

— Ало! — обади се той. — Да… Какво?… Мистър Смит е убит?… Не може да бъде!… Как?… От мистър Смит?… Да… Да, естествено… Добре, пристигам!

Докато оставяше слушалката, погледът му премина от синьото небе върху съсредоточеното лице на Андреев.

— Станало е нещо неочаквано! — призна той мъртвешки блед. — В една странична пътека на Хайд Парк, недалеч от Гроувнър Гейт, току-що е бил открит трупът на някой си Алън Смит, борсов посредник, убит и ограбен от своя кръвожаден едноименник. Според думите на съдебния лекар престъплението е било извършено снощи между десет и единайсет часа.

Казват, че историята се повтаряла. Във всеки случай след престъплението в Хайд Парк „аферата Смит“ се стори на всички като безкрайно повторение. За трети път неуловимият убиец, преследван от най-ловката полиция в света, бе оставил вместо него да бъде арестуван един невинен. Извършвайки ново престъпление, за трети път той принуждаваше Скотланд Ярд да признае „mea culpa“.

— Ние се натъкваме на стена! — каза мрачно сър Кристофър Хънт на съвещанието, състояло се на 12 следобед. — От една страна, имаме четирима души, чиято невинност очевидно е доказана. От друга, имаме двама заподозрени, които явно се изплъзват от обвинението за убийството на мосю Жюли. Имате ли някакво основание да подозирате единия повече от другия?

— Не — призна Стрикланд. — Щом те не могат да докажат невинността си, аз пък не мога да докажа виновността им.

— Имали ли са възможност да убият мистър Алън Смит?

— По всяка вероятност — не.

Сър Кристофър не притежаваше хладнокръвието на своя подчинен.

— Какви ми ги дрънкате? — извика той.

— Ето доклада на Хапгуд, сър. Хапгуд следеше снощи пансиона заедно с Флауър. „Мистър Крабтрий излезе в деветнайсет часа и четиридесет и осем минути, взе омнибуса на ъгъла на Саутхамптън Роуд и слезе от него на Пикадили Съркъс. След като се пошляя малко, влезе в едно кино на Риджънт Стрийт — «Нова галерия». Купих си билет близо до него. Когато прожекцията свърши, мистър Крабтрий се прибра в жилището си, като половината път измина пеша, половината — с омнибус“.

— Впечатляващо алиби! — призна сър Кристофър.

— Да — намеси се Робин, който рисуваше на един стар плик две надбягващи се хрътки. — При условие че Хапгуд казва истината…

— А защо ще лъже?

— На 1 февруари го насадиха хубаво. Човек не признава втори път подобна несполука.

— В деня на убийството на мисиз Дънскоум — подзе отново сър Кристофър — мистър Крабтрий според твърденията му почти цял следобед обикалял магазините. Издирени ли са продавачките, с които е имал работа?

— Да, сър. Поне две от тях. За нещастие техните показания никак не ни помагат. Първата няма представа в колко часа е обслужила нашия човек; втората наистина се занимавала с него много преди престъплението да бъде извършено.

— А Лала-Пур?

— Както знаете, сега той участвува в ревюто на „Паладиум“. Флауър го проследил до театъра и през цялата вечер не изпускал от око входа за артистите. Ако може да му се вярва, индусът не е излизал до полунощ. Все пак смятам лично да отида тази вечер в „Паладиум“, за да засека времето, което професорът прекарва на сцената. Един ориенталец е способен на много неща…

— Но не и да минава през стени, предполагам? — запита Робин.

Цяла сюрия зли кучета тичаше сега след двете хрътки.

— Не, сър — отговори сериозно Стрикланд. — Но ако е виновен, би могъл да излезе незабелязано от театъра, като се гримира така, че да заблуди Флауър. В програмата има различни номера, изпълнявани от китайци и други цветнокожи.

Сър Кристофър изчерпа запаса от аспирин, с който лейди Хънт бе натъпкала джобовете му. Менгемето на мигрената стягаше челото му.

— Ние не напредваме! — изръмжа той. — Защо, по дяволите, мистър Смит е рискувал да удари в ясно време?

— Защото дълго е трябвало да чака мъгла! — каза Робин.

— Би могъл да преживява от рентите си…

— Да, ако не беше въплъщение на престъплението! Оня ден Стрикланд ми даде едно много хубаво обяснение. Мистър Смит, опиянен от силата си, днес убива не толкова за да граби, колкото за да ни предизвиква…

— Безумие! Три пъти му се представя случай да джироса дълговете си на друг.

— Престъпници като него обикновено поемат отговорността за злодеянията си. А може да е имал наум и някакъв друг план?

— Но какъв? Всяко престъпление намалява шансовете му да ни се изплъзне. Сега можем да избираме само между двама заподозрени!