Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

Настъпи мълчание. Тримата мъже преживяваха болезнено безсилието си. Застрашителната сянка на мистър Смит бродеше край тях.

— Все пак би трябвало да съществува някакво решение! — каза внезапно Робин. — По-точно някакво париране. Да тикнем в дранголника едновременно Крабтрий и индуса. После да чакаме.

— Какво да чакаме? — изръмжа сър Кристофър. — Да ни разкъсат на парчета?… От два дена крещят по колата ми, като минавам по кея Виктория. Ако сър Люърд Хюз не отказваше да приеме оставката ми…

Той вдигна ръка:

— И с вашата оставка няма да се оправи нищо, Стрикланд! Досега нямахте голям късмет. Съмнявам се обаче дали колегите ви щяха да свършат по-добра работа. Трябва…

За втори път се чукаше настойчиво по вратата. Стрикланд отиде да отвори. Беше Стори, Стори зачервен и разчорлен, с разкривена вратовръзка.

— Какво има?

Стори направи знак на груповия началник да се приближи и му заговори тихо, треперейки целият от вълнение.

— Оръжието е в ръцете ни, сър! — обяви Стрикланд минута по-късно. — Моите хора го намерили в избата на една пуста къща на Риджмаунт Стрийт 14, закачено за връв, която пък била вързана за една от железните пръчки на прозорчето. Когато е нападал мисиз Дънскоум, мистър Лосън и мистър Алън Смит, мистър Смит е трябвало само да го издърпа… Впрочем тук ще познаете начина, използван вече за укриване на откраднатите от мосю Жюли пари.

— Иска ми се да вярвам, че всичко е запазено в същото състояние?

— Да, сър. Пясъчната торбичка продължава да виси на връвта, къщата е все тъй изоставена… С една дума капанът е готов да щракне!

— Колко хора имате на място?

— Шестима, които ще стоят на пост денонощно, ще се сменят на всеки четири часа и ще поддържат непосредствена връзка с мен.

Стрикланд довърши с внезапна рязкост:

— Както знаете, аз взех отпечатъци от пръстите на всички пансионери. Нито един, освен отпечатъците на доктор Хайд, не фигурира в нашите архиви. Съставих повече или по-малко подробна curriculum vitae 58 58 Биография (лат.). — Б.пр. на всекиго, като черпех сведения от най-различни източници. Накрая се занимах със сумата, която мистър Алън Смит е носел в себе си. Тя изглежда смешно малка. Една лира девет шилинга и три пенса… Какво повече да направя?

— Да наемете детектив! — предложи Робин.

В същия или почти същия момент Тоби Марш, който играеше на „морски шах“ със своя пазач, разчисти масата с опакото на ръката си.

— Не може да бъде, те го правят нарочно! — извика той в изблик на гняв. — Петнайсет дена затвор, а още нищо! Преди петнайсет дена им казвах: „Тоя тип живее на еди-коя си улица, на еди-кой си номер!“ Good heavens! И това ми било детективи! Тогава аз съм кардинал!…

— Една последна игра, Марш?

— Дяволите да ви вземат вас и вашите проклети миноносци!… Току-виж сте ми грабнали наградата, преди да съм я пипнал!…

А мис Холанд пишеше старателно:

„Тюлената принцеса беше толкова лека, че литваше при най-слабия повей…“

Най-напред професор Лала-Пур превърна монета от едно пени в букет изкуствени цветя, букета — в слънчобран, слънчобрана — в лейка, лейката — в заек, заека — в кокошка доркинг. Той обясни, че този номер включва още цяла серия възходящи метаморфози, които завършват с появяването на възрастен слон, яхнат от своя водач, но вече се е случвало той да откаже да поеме обратно по изминатия път. Следователно по-добре да повярват на думите му и да спрат дотук… Той запали цигара, пъхна я цялата в устата си, изпусна дима през дробовете си. Показа един празен чайник, обърна го, произнасяйки някакво тайнствено заклинание — майор Феърчайлд, седнал на петия ред, се закле, че това не е пенджаби — и изля от него достатъчно течност, течност, която непрекъснато менеше цвета си, за да напълни шест винени чаши. Сложи една котка и колода от петдесет и две карти в едно ковчеже, заключи го, тръгна към завесата, взе оттам четири аса, вдигна ръка към тюрбана си, извади от него четири попа, наведе се към суфльорската будка, взе оттам четири дами и тъй нататък, докато колодата бе изцяло попълнена. После почука по ковчежето с черната си пръчица с връх от слонова кост и извади отвътре цяло котило бели мишки. (От този момент всички очакваха вече да направи така, че оркестърът да изчезне…) Той слезе в залата, помоли половин дузина зрители и зрителки да напишат на листче имената си, хвърли в един цилиндър сгънатите на четири бележчици, разбърка ги, върна ги наслуки на притежателите им и се качи отново на сцената.