Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

Докато се смееше тихо, на вратата се почука и един женски глас го повика по име.

Той отиде да отвори. Влезе мисиз Хобсън сред шумолене на коприна. Изглеждаше разстроена.

— Исках да ви предупредя! — каза тя задъхана. — Доктор Хайд е невинен… Това чудовище мистър Смит е извършил ново престъпление!

— Кога?

— Снощи. Полицаи претърсват къщата. Искат да разпитат вас, мистър Крабтрий и професор Лала-Пур.

Мистър Андреев продължи да разиграва съвсем естествено комедията, която сам бе измислил:

— Боже мой!… Загубен съм!

Той наблюдаваше скришом мисиз Хобсън. Видя, че тя се колебае и реши да използува предимството си:

— Забранено ми е да обяснявам как съм прекарал вечерта! И вече отказах да им призная какво съм правил, докато е ставало убийството на мисиз Дънскоум!

— Защо?

— Защото бях при една дама.

— А снощи!

— И снощи!

— При същата ли?

— Не, при друга.

Мисиз Хобсън му се закани с пръст:

— Лош човек! Трябваше да престана да се интересувам от вас… а не мога!

— Скъпа Валери! — каза руснакът, като улови ръцете ѝ. И съвсем непринудено добави: — Наричайте ме Борис.

Мисиз Хобсън пребледня. Тя, изглежда, водеше тежка вътрешна борба.

— Слушайте… Не бива да ви арестуват!… Ще твърдя, че сме прекарали вечерта заедно…

— Къде?

— В малкия ми кабинет.

— Някои пансионери биха могли да свидетелстват обратното.

— Тогава в стаята ми!

— Те ще ме питат какво съм правил там.

— Кажете им… Вие знаете какво да им кажете!

По лицето на мистър Андреев се изписа искрено вълнение, което впрочем не му бе съвсем чуждо.

— Такава саможертва… — подзе той.

Мисиз Хобсън го прекъсна:

— A friend in need is a friend indeed! 54 54 Приятел в нужда се познава (англ.). — Б.пр. — каза тя просто.

Бе притворила очи, вдигнала глава. Андреев я обгърна с ръка през раменете и те стояха така една дълга минута, смълчани. Не се целунаха. Но по-късно, щом си спомнеше тази сцена, Валери Хобсън винаги усещаше на устните си дъха на Борис.

— Не — каза най-после руснакът. — Благодаря ви от все сърце, скъпа моя. Но аз или ще се измъкна, или ще се удавя сам. Какво…?

Подът на стълбищната площадка бе изскърцал. Той отвори широко вратата и свари мистър Крабтрий, който ситнеше към стълбата.

— Подслушвахте ли? — попита той ядосано.

— Не, не! — отговори другият. — Аз… просто слизах.

Стрикланд разпита първо професор Лала-Пур, който заяви, че предишната вечер ходил на кино и не забелязал да го следят.

После нареди да доведат мистър Крабтрий и се учуди, като видя, че той влиза сам.

— Жена ми е на легло — обясни мистър Крабтрий. — Вчера използвах това, за да се срещна с приятелите си.

— Къде беше срещата ви?

— В един пансион на Финсбъри Съркъс.

— В колко часа?

— В девет.

— Интересно! В същото време вие сте се шляели из Хеймаркет, следен от един от хората ми!

Мистър Крабтрий изстена тихо:

— Не ме издавайте! Аз… Жена ми мисли, че от време на време ходя при стари приятели. Но ще ви кажа съвсем откровено, че предпочитам да прекарвам малкото си свободни часове на театър или на кино. Случва ми се също да се разхождам безцелно, да бродя наслуки, ако мога така да кажа…

Малкият човечец изглеждаше искрен. Въпреки това Стрикланд се готвеше да продължи разпита, когато влезе Стори и му връчи едно писмо без пощенска марка, на което името му бе изписано с главни букви от печата.

— Току-що го намерих на огледалото на закачалката… А допреди пет минути го нямаше…

Стрикланд отвори плика и извади лист обикновена хартия, на който с изрязани от различни вестници букви и думи бе изписан следният текст:

Ако Колинс заеква, а Хайд накуцва, то Андреев бродира. Затова прегледайте внимателно шубата му и го попитайте какво е правил вчера следобед в бар „Савоя“ заедно с мистър Лосън.

„Тоя Силвър не ми каза нищо! — помисли веднага Стрикланд. — Идиот!“

Обърна се към Стори и му подаде съобщението:

— Имаме си доброволен сътрудник! Притичайте до бар „Савоя“. Разпитайте управителя и персонала. Ако е необходимо, издирете клиентите, които са били там вчера следобед. При първото потвърждение ми телефонирайте! Кажете на Фулър да огледа с лупа всички дрехи на закачалката; Хед да повика веднага Силвър; Мордонт да дойде при мен… И да влезе Андреев!

— Готов съм! — каза Андреев, влизайки.

Той пушеше цигара, изгоряла почти до края, размахваше в края на пръстите си един тоалетен несесер от свинска кожа и изглеждаше толкова весел, като че се готвеше да заминава на уикенд.